Въпреки че няколко от членовете на кохортата го биха, Горан не отговори на нито един въпрос за мотивите за престъплението. Само повтаряше, че проблемът е личен. Ватия го спаси от мъченията и бързо го транспортира към Портата Метел в покрита каруца, теглена и пазена от охранителите на школата.
Новината за смразяващото убийство на благородника вече се бе разпространила и пред предната порта на градската кохорта се бе събрала малка тълпа от гневни граждани, които искаха незабавно правосъдие. Валей Патеркул трябваше да излезе да успокои разгорещените хора. Той обяви, че патрицият Квинт Публий Сервилий е бил убит, но убиецът е заловен. Притиснат, префектът разкри и името на злодея: гота Горан, млад гладиатор, който се впуснал в лична вендета с политически нюанси. Тълпата се разгорещи. Тя знаеше за гладиаторските закони и нададе одобрителни възгласи, когато един от началниците от школата на Ватия обяви, че убиецът ще се бие до смърт с други провинили се гладиатори в амфитеатъра на Фламиний на следващото представление, насрочено за иди през януари.
Валей нареди на детективите си да отидат до вилата на Сервилий и да разследват обстоятелствата, да търсят улики и възможни съучастници. Десетима агенти на градската кохорта отидоха с колесница до къщата и се заловиха за работа. Сервилий беше сицилианец, бе се издигнал сам в града и нямаше роднини в Рим. Бе женен за гъркиня, която живееше в двореца му в Сиракуза, Сицилия, с двете им деца. Трупът му вече бе поставен на дървена носилка и бе готов за отнасяне на погребалната клада. Убитите охранители на Муций все още бяха гротескно проснати на пода, потънали в собствената си кръв. Съгласно инструкциите на Муций Сервилий бе обяснил на своята охрана, че лично е наел тримата мъже, но не бе съобщил имената им. Агентите на кохортата не намериха никакви следи за самоличността на мъртвите охранители, но не видяха и причина да се съмняват в показанията пазачите на вилата.
Охраната на Сервилий разкри, че във вилата е била внесена на носилка жена, но главата ѝ била покрита с воал и дори не са сигурни дали не е бил и мъж. Носачите веднага си тръгнали. Човекът, който ги водел (Фидат), останал в сградата, но лицето му било скрито от качулка. Пазачите не знаеха името му. И тъй като задълженията им бяха ограничени до наблюдение на градината, само видели как водачът отишъл да спи в малката къща за гости. Агентите на градската кохорта намериха няколко женски дрехи във вестибулума, но бяха уведомени, че Сервилий редовно е бил посещаван от множество жени. Междувременно започнаха да прииждат и личните слуги и робини на благородника, които били отпратени предната нощ. Те плачеха и искрено скърбяха за господаря си.
Скоро градината се изпълни с патриции, клиенти, банкери, освободени роби, отговарящи за делата на Сервилий, дори сенатори – сред които и Катег. Последният беше уведомен, че убийството е по лични причини и е извършено от гладиатор, но той не повярва в официалната версия. Пуснаха го в кабинета на Сервилий да проучи бизнеса му и официалните му отношения със Сената. С разрешението на администратора на Сервилий Катег получи достъп до най-различни свитъци, документи и до кореспонденцията му. Бързо ги прегледа и след това ги прибра в голяма чанта.
Макрон пристигна във вилата с малък ескорт. Трябваше да се осведоми какво става и да докладва на Калигула. Около него на портата се скупчиха доста патриции, които настояваха за безмилостно разследване и погребение с държавнически почести за Сервилий. Началникът на щаба им обеща да даде пълни правомощия на префекта на града, но беше категоричен, че погребение с държавнически почести би било неуместно, и предложи церемонията да бъде поверена на конническото съсловие. Когато си тръгваше, Катег забеляза тълпата около Макрон. Сенаторът се приближи към него и го отведе настрани за един разговор насаме, който обаче протече доста оживено.
Междувременно във форума няколко сподвижници на боните започнаха да разпространяват какви ли не слухове за убийството на Сервилий, като намекваха, че престъплението е вдъхновено от императора.