Макрон поклати глава. Калигула беше изключително интелигентен, но не разбираше от политически интриги, помисли си той.
– Какво бих могъл да направя, да са успокоя тези идиоти? – попита саркастично Калигула, предусещайки, че Макрон поставя под съмнение политическите му качества.
– Ще се усмирят, ако вземеш някакви мерки за заздравяване на морала.
– Като например?...
– На твое място не бих отменял забраната на Тиберий да се ходи бос на игрите, освен това можеш да забраниш откровените сексуални описания в литературата или да отмениш привилегиите за гилдията на проститутките.
– Аха! Ето пак... – направи гримаса младият император. – Ето какъв им бил моралът! Секс, секс и пак секс! Забрани, отмени, разрушения, репресии, предотвратявания, клевети, преследвания, затвори, заточения, екзекуции за всички, които не споделят лицемерните им схващания. Това ли е моралът? Не ме разсмивай!
Калигула стана и закрачи из стаята в дългата си пурпурна тога. Макрон поклати глава и също се изправи. Императорът спря и насочи показалец към него.
– Нека ти кажа нещо, което идва право от сърцето ми, Макрон: по-добре да умра щастлив като обикновен простосмъртен, отколкото да направя нещо толкова противно!
Императорът отиде към терасата и се загледа към града, който обичаше толкова много. Трудно му беше да проумее защо боните изразходваха енергията си в битки за власт в империята, вместо да се съюзят с него в името на величието на Рим. Защо са така обсебени от желанието си да лишат хората от сексуалните им свободи? Нима обществото ще се срути, ако инстинктите на хората не са потискани от морала? Ами войската? Какво ще стане с тази фантастична бойна машина – римската армия, която познаваха и от която се страхуваха по целия свят? Не беше ли възможността да изнасилят всички жени на покорените градове основният подтик за войнишкия кураж, дисциплина и подчинение? Векове наред, дори преди основаването на Рим, никой военачалник на нито един народ не е бил такъв глупак, че да забранява на воините си да обладават всички жени, които успеят да докопат. Ами римлянките? Нима не търсеха плътски удоволствия от множество любовници със същата жажда като мъжете? Нима това не се случваше из цялата империя? Тогава?... Защо боните смятат, че е необходимо да възпират инстинктите на хората, за да придобият и запазят властта? Носталгия по моралния поход на Август? Ами... прадядото на Калигула, благородният император Август, завари Рим като купчина тухли, а го остави град от мрамор. Но неговият правнук отхвърляше идеята, че прекрасният град, който лежеше в краката му, блестеше в цялото си мраморно великолепие именно като последица от репресивния морал на Август.
Калигула вдигна ръце към небето.
– Юпитер! Юпитер! – възкликна той. – Дай ми сили да се боря с тези копелета до последна капка кръв!
След като получи утвърдителен отговор от великия бог, Калигула се разходи по терасата и стигна до високия прозорец, водещ към покоите на Ладиса. Тя четеше, но го видя и остави подшитата книга на писалището си. Приближи се към него със съблазнителната походка на куртизанка.
– Какъв е отговорът ти, скъпа? – попита Калигула с палава усмивка.
– Винаги и завинаги – дааааа.
С преливащо от щастие сърце императорът целуна прекрасната си бритска съпруга, любовница и съблазнителка, която се разтопи в ръцете му като влюбена жена.
11.
Веднага щом новината за убийството на Сервилий изтече от централата на градската кохорта, боните Катон Непос и Фабий Лентул се втурнаха към къщата на Катег в Карина, за да се срещнат с младия сенатор.
Тримата заклети врагове на императорската власт и убедени републиканци не си губеха времето. Разпратиха агентите си да разпространяват слухове срещу Калигула и пратиха вестоносци да повикат видните бони на спешно политическо заседание, което щеше да трае цял ден в дома на Катег. И тъй като той познаваше доста добре Сервилий, отиде до вилата на патриция на хълма Опий, за да се запознае със ситуацията. Сред документите на Сервилий намери две копия на гарантирания от държавата договор с крал Тюдор и чернова на писмо, адресирано до Вибий Лутаций, отговарящия за делата с Британия в императорския кабинет, с което покойният патриций отменяше контракта заради големия риск Тюдор или друг бритски крал да не се придържа към него.
На излизане проведе бърз разговор с Макрон, след това пришпори носачите си да тичат бързо към дома му. Няколко членове на републиканската партия – сенатор Тулий Сергий, съдия Ерминий Санга, квестор Лициний Сцевола, цензор Публикола Тудитаний, патрициите Цецилий Курий, Помпей Глабрион и Луций Ветий – се бяха присъединили към събранието и вече бяха информирани от Катон Непос и Фабий Лентул. Откритата от Катег бритска връзка бе посрещната от републиканците с ентусиазъм. Макар да бе ясно, че писмото за отменяне на договора дори не бе завършено и че императорът няма как да знае за него, то даде на боните възможност да очернят Калигула с измислен мотив за престъплението.