Месалина още не можеше да спре да плаче. Току-що се бе върнала от храма на Плутон в Гермал (малък парк близо до Циркус Максимус), където оплака смъртта на благородника, помоли се на бога на мъртвите и хвърли цветя в дълбоката цепнатина в земята, която римляните смятаха за проход към отвъдното. Муций започна да утешава принцесата, която се чувстваше виновна за смъртта на Сервилий. Призна му, че е имала тридневна афера с гота Горан точно преди срещата си с патриция.
– За няколко сякаш продължили вечно часа със Сервилий достигнахме такава пълнота на усещанията, сливане на сърцата и душите... – хлипаше Месалина. – Дадохме всичко един на друг. Той беше от класа! – Прегърна Муций и отново се разплака.
– Всичко свърши... – каза Муций и попи сълзите ѝ с изискано извезана кърпичка. – Не изпитвай вина за смъртта на Сервилий. Той имаше прекрасен живот и умря в разцвета на силите си, защитавайки жената, която току-що му се е отдала докрай. Би ли могла съдбата да бъде по-благосклонна към него?
– Ами... убиецът? Чух, че е заловен и съден от другите гладиатори.
– Ще умре като герой в амфитеатъра на Фламиний.
– Казал ли е нещо за мен?
– Не, не се тревожи.
– Не се тревожа, Муций. Животът ми завинаги ще е белязан от тази ужасна трагедия. Дали да не облекча това бреме, като се явя пред претора и сама отида на съд, задето съм затрила два живота?
– Нищо лошо не си сторила, скъпа. Просто си била великолепен инструмент в ръцете на Съдбата. Единственият начин да почетеш паметта на покойните си любовници е да освободиш в името на богинята енергията си, с която тя така щедро те е дарила. Твоят дълг е да бъдеш любовница на всички мъже, Миси. Защо иначе боговете са те направили най-красивата жена в света и са ти дали такова голямо сърце?
– Прав си, Муций! – възкликна Месалина и го прегърна. – Изпрати ме далеч от Рим. Искам да пътувам. Нямаш ли къщи някъде другаде?
– Разбира се. Из цяла Гърция и азиатските провинции.
– Прекрасно! Атина! Пергам! Ефес! Tapс! Халикарнас! Била съм там с родителите си, когато бях на десет. Влюбих се тогава в източните градове! Толкова много великолепни паметници! Огромната статуя на Артемида в Ефес, мавзолеят в Халикарнас... Каква велика култура сме наследили от онази част на света!
Развълнувана като девойче, Месалина забрави за мъката си и затанцува чувствено из стаята.
– Запази ми най-известната и най-елегантната от къщите си! – заповяда тя решително. – Ще поема всички клиенти, които ми намериш. Не ме дръж повече от ден-два на едно и също място... Искам да прегърна целия свят! Дори моряците на кораба ти!
– Сигурна ли си?
– Даааааа! Да тръгваме веднага! Багажът ми ще е готов след час.
Муций се усмихна, заразен от ентусиазма ѝ. В нейното състояние на духа нищо не би ѝ помогнало да се възстанови по-добре от едно пътешествие на Изток.
– Няма да мога да дойда с теб – каза византиецът.
– О, знам. Но можеш да ми наемеш водач, нали?
– Фидат?
– Отлично! Харесвам Фидат – одобри тя. Повика робините и слугите си и им нареди да ѝ приготвят бързо багажа.
Муций написа бележка на Фидат и я даде на вестоносеца на Месалина да му я предаде възможно най-скоро.
Бърза като светкавица, Месалина изтика сводника си от палата и го натовари с организацията на пътуването ѝ до най-малките подробности. Муций се отправи на носилката си към Порта Капена. Нае луксозна покрита колесница, оборудвана с всичко необходимо за дълъг нощен път. Написа няколко писма на родителите си, които живееха на изток от Римската империя. След това се срещна с Фидат и един от охранителите си в странноприемницата "Капена". Уведоми ги за пътуването, което трябваше да предприемат, и им даде указания и пари за път. Фидат и охранителят щяха да се сменят на поводите на колесницата, в която имаше и малко спално отделение за кочияшите зад капрата. Щяха да пътуват четиристотин и петдесет километра на юг по Виа Апия до пристанище Брундизиум на тока на италианския ботуш и от там да се качат на пътнически кораб за Гърция.
Месалина пристигна на носилката си преди полунощ в странноприемница "Капена". Докато носачите прехвърляха вързопите и багажа ѝ в колесницата, Муций предаде принцесата на верния си Фидат, който я приветства радостно и с привързаност. Показа ѝ кадифения интериор на колесницата, в която имаше голямо легло, възглавници, кожени завивки, нощно гърне, разтегателна маса, две амфори с вода, дълбок съд за храна, четири прозореца със завеси и дори тръба, през която пътникът можеше да говори с кочияша. Муций прегърна своето вярно протеже.