– Фидат е получил всички необходими инструкции. Ще бъдеш посрещната като царица от всичките ми приближени – каза ѝ византийският сводник.
– Съобщи ли им, че също така искам да поработя няколко дни в най-евтините бордеи? – попита Месалина, която се боеше, че прекаленият лукс може да принизи задълженията ѝ към Венера.
– Разбира се, Миси. Ще получиш всичко, което предлага Изтокът, включително и двудневен престой като една от хиляда и двестата хиеродули (свещени проститутки, предлагащи безплатни услуги) в храма на Афродита в Коринт, както и пътешествие до светилището на Аполон в Делфи.
– Ще покажа, че съм достойна за славата си, Муций.
– Знам, Миси. Ти си най-добрата. – С блеснали от сълзи очи той я прегърна и целуна като баща, след това ѝ помогна да се качи през задната врата на покритата колесница. Фидат шибна двете мулета и те потеглиха през портата Капена. Месалина махна на Муций, след това затвори вратата, легна и заспа за минути.
На следващия ден съсловието на конниците устрои пищно погребение на патриция Квинт Публий Сервилий.
Калигула изпрати чичо си Клавдий и Ирод Агрипа като представители на императорския двор и Макрон като представител на правителството. Огромна тълпа се изви в процесия от храма на Сатурн (бога защитник на вечния просперитет на римската държава) над форума. Знатни и обикновени хора слушаха притихнали речите на патрициите, станаха свидетели на жертвоприношението на прекрасен черен вол, дарен от името на Калигула, извършено от школата на понтифексите, и се взираха в пламъците на кладата, която пречистваше трупа Сервилий и освобождаваше душата му.
Следобед на същия ден конническото съсловие организира луди цирценс (надбягвания с колесници) в амфитеатъра на Фламиний в чест на Сервилий. За първи път около осемдесет хиляди зрители разбраха, че имат право да ходят на надбягванията боси. Радостните възгласи в чест на Калигула, който най-накрая бе вдигнал забраната на Тиберий, контрастираха с мрачните физиономии на Цецилий Курий, Катег и останалите бони при вида на жени, излагащи публично не само босите си крака, но и гърдите си и дори целите си тела, за да отпразнуват отдавна чаканото освобождаване. Калигула не беше там, за да се наслади на приветствията, но чичо Клавдий и Ирод Агрипа помахаха в екстаз почитатели на надбягванията от ложата на знатните, патрициите, сенаторите, придворните, паразитите и държавните служители.
Ювения, която също бе получила пропуск за ложата, седеше няколко реда под императорското представителство и забеляза, че чичо Клавдий не бе доволен като грейналия от гордост Ирод Агрипа от признанието на народа към политиката на Калигула. Беше виждала няколко пъти красивия четиридесет и седем годишен еврейски принц – на императорската сватба и в двореца. Загледа го, очарована от буйните му дълги до раменете черни къдрици, вързани със златна панделка, украсена със скъпоценни камъни. За нейна изненада той срещна погледа ѝ. Коя ли е тази сериозна жена? – запита се той. Знаеше, че я е виждал и преди... но къде? След първото от седемте надбягвания от програмата, той тръгна надолу по редовете да поздрави приятели и накрая спря до нея. Ювения усети, че сърцето ѝ заби силно.
– Струва ми се, че сме се срещали и преди, но не мога да си спомня името ти – каза Ирод Агрипа и ѝ целуна ръка.
– Казвам се Ювения Мароция, ваше благородие – отвърна тя, опитвайки се да си възвърне самообладанието.
– Моля те, Ювения, не ме карай да се чувствам толкова стар – усмихна се той. И бързо доближи уста до ухото ѝ и прошепна: – Наричай ме Агрипа. Имам чувството, че с теб ще станем приятели. – Произнесе го, като потърка устни в ухото ѝ и издиша топъл въздух до него, създавайки атмосфера на интимност между тях, която накара коленете на Ювения да се подкосят от внезапно бликналите емоции. Извърна лице към него и тогава устата ѝ се приближи опасно до неговата.
– Какво те кара на мислиш така? – попита тя, като знаеше, че предложението за приятелство между мъж и жена беше само благовидно извинение за освобождаване на сексуалното напрежение.
– Не ми приличаш на жена, която обича да ходи по надбягвания с колесници – каза Агрипа, без да помръдва и сантиметър от нея. Отново ѝ целуна ръка. – А ръцете ти ми говорят, че си интелектуалка.
– Прав си – потвърди тя. След това доближи уста до ухото му, което се виждаше през великолепните черни къдрици, и прошепна: – Учителка по история съм.
– О! Имам нужда от уроци по история, и то отчаяна!
Продължиха да се редуват да си шепнат един на друг в ухото, като с всяка размяна на думи ставаха все по-близки.