– Човек в твоето положение трябва вече добре да познава историческите факти.
– Но не е така, Ювения. Понякога така се обърквам с имената и датите, че не мога да се меря с никого на симпозиумите (интелектуални вечери само за мъже).
– Мога да ти изпратя някои книги.
– Не, имам нужда от учител, който да събуди интереса ми и да ми обясни връзките между фактите.
– Много съм заета. Преподавам на Ливия Орестила, съпругата на императора.
– А, ето къде значи съм те виждал! На императорската сватба!
– Отново си прав, Агрипа. Освен това сме се засичали в двореца на няколко пъти.
– Да! Сега си спомням... – И той погали ръцете ѝ, които държеше. – Това е съдба, съдба...
– Каква съдба?
Когато започна и второто надбягване, Агрипа сграбчи Ювения за ръката:
– Ела, нека ти покажа.
Тя не можеше да се съпротивлява на дързостта му, а пък и не искаше. Той бързо я поведе надолу по стъпалата и после към прохода, от който се излизаше навън. Тръгването им бе забелязано само от Катег и Цецилий Курий.
– Коя беше жената с Агрипа? – попита Курий. Катег повика бързо един от агентите си и му нареди да разбере коя е непознатата.
Агрипа тичаше като маратонец през прохода под официалната ложа и дърпаше Ювения след себе си. Внезапно спря. Тя се блъсна в него и потъна в прегръдките му, взря се в очите му и затаи дъх, когато той притисна силно мускулестото си издължено тяло към кръшната ѝ фигура. Сексуалното напрежение между тях избуя за секунди и създаде неразрушима връзка, която прекрачи границите на приличието, времето и пространството. Ювения усети нарастващата му мъжественост да я подпира изпод полата, промълви няколко пъти немощно "не", но той вдигна брадичката ѝ и я целуна със страст, каквато само еврейските принцове излъчваха, когато някоя жена ги подпали с огъня на чувствата си. Тя никога не бе целувана по този начин досега, но инстинктивно разтвори уста и също го целуна, започна да хапе и смуче езика му с неподправената енергия на жена, която дълго време не е любена.
И тъй като нищо не го възпираше да бръкне под туниката ѝ, тя бавно разтвори крака и обви врата му, за да направи целувката им още по-страстна. Той я подпря на стената. Ювения вдигна и двете си колене и започна да люлее напред-назад таза си, докато той разпалваше сетивата ѝ, като търкаше стегнатата ѝ вулва с пръсти. Обгорена и изтощена от бурните емоции, тя отчаяно притискаше слабините си към еректиралия му пенис, без да осъзнава, че е прекалено голям за жена, която не е правила любов повече от година. Но двамата бяха така изцяло обзети от желание, че не спираха да се увиват един около друг, да се целуват и прегръщат, докато той не проникна в тясната ѝ цепка и не навлезе дълбоко в нея със серия от мощни тласъци. Тя затаи дъх от внезапната болка, но се отвори за него, изви се и се притисна в него, като нежно го помоли да не спира. Той замръзна в нея, докато пулсиращите ѝ лигавици вибрираха около твърдия му член, наслаждавайки се на удоволствието, което жената изпитва, когато размерът на мъжкия орган я изпълни и разтегне до предела ѝ.
– О! Агрипа, толкова е голям... Усещаш ли колко съм тясна?
– Да, Ювения, усещам... Това е невероятно!
– О, така ме изпълваш... – промълви тя задъхано.
Ювения го целуна диво и потрепери, започна да го хапе, докато той я блъскаше в стената и обладаваше тялото ѝ, което тя му предлагаше с дълбока страст, каквато досега не бе изпитвала никога през живота си. Докато се нанизваше на него, разтърсена от затихващите конвулсии на оргазма си, възгласите на тълпата отекнаха над тях и върнаха Агрипа обратно в действителността. Той извърна глава. Няколко души – сред които и агентите на Катег – наблюдаваха двамата любовници, но бързо се отдръпнаха, като разбраха, че нежеланото им присъствие е забелязано. Все още пълен с желание, Агрипа пусна на земята останалата без дъх Ювения и я поведе към външния площад.
Забравила за съпруга си, семейството и целия свят, Ювения скочи с Агрипа в колесницата му. Последва го полудяла от любов във великолепния му римски палат, в пищната му спалня. Отказваше да се осъзнае, не искаше да мисли или да реагира по никакъв друг начин, освен да повтаря нежните думи, които никога не бе изричала нито пред любовник, нито пред съпруга си, защото бяха погребани в най-тайните дълбини на душата ѝ, където не позволяваше да проникне нито мъж, нито пък приятел, нито някой друг, който да ѝ помогне да се освободи от задръжките си.
Но защитата на Ювения бе вече сломена от желанието на мъжествения еврейски принц в прохода под ложата, вече нито я имаше, нито ѝ трябваше. Беше гола, той също и я изпиваше с целувките си. Предлагаше му удивителната гледка на изненадващо хубавото си тяло и сладкия аромат на дълго потискана си чувственост. Големите ѝ гърди, които бяха надарени с чувствителни зърна, апетитно закръглените ѝ бедра, красивият ѝ мек корем, завършващ с продълговато храстче от тънки косми, които не успяваха да скрият външните ѝ срамни устни, привличаха ценителя Агрипа и го караха да мълви любовни думи, разпалваха страстта му към тази омагьосана от него жена, изпратена му от щедрата съдба.