Във вечния си стремеж да разбере какво прави всички жени толкова еднакви и в същото време толкова различни, Ирод Агрипа разтвори розовата плът около щръкналия ѝ малък клитор, бръкна в тясното отвърстие на налятата ѝ с кръв вагина, стимулираше всеки сантиметър от кожата ѝ, изсмукваше душата ѝ, изпиваше нектара ѝ, който боговете бяха създали за своите богини, нимфи и сирени, но който бяха дали и на простосмъртните жени, за да могат да го пият, когато ги посещаваха в сънищата им и ги целуваха между краката.
Освен с хубавата си външност, страстните прегръдки и целувки, спонтанните стенания, чувствените извивания и ентусиазираната реакция на всички плътски удоволствия, които той ѝ доставяше, Ювения очарова Агрипа и с качество, което той ценеше най-много от всичко, но рядко намираше в римлянките, които съблазняваше: физическа гъвкавост. Докато тя лежеше на леглото, той вдигна краката ѝ и ги натисна назад, за да усети по-добре аромата на плътта ѝ и да се наслади на есенцията на обилната ѝ овлажненост. И остана приятно изненадан, като видя, че тялото на Ювения – която от дете тренираше гимнастика – бе все още толкова податливо на разтягане и свиване, че тя можеше да си кръстоса глезените зад главата като индийски факир!
За еврейския принц бе истинско чудо да открие, че Ювения може така да се сгъва! За учителката по история пък бе истинско чудо да види, че физическите ѝ качества, които бе развила с тренировки, имащи за цел да поддържат здравето ѝ, могат да станат причина за толкова интензивни сексуални преживявания! Колко надълбоко проникваше той в нея! Колко много се радваше на напълно разтворените ѝ гениталии и тласъците на таза ѝ към него! Колко често и силно свършваше, когато той влизаше в нея от всички възможни посоки, въртеше я, слагаше я върху себе си, под себе си, със задните части нагоре и настрани, без да сваля глезените ѝ от врата ѝ! Колко умопомрачително ставаше триенето на члена му вътре в нея, когато въртеше таза ѝ в кръг, докато тя го бе яхнала! Колко много пъти достигна тя до малката смърт!
Късно през нощта, когато двамата любовници най-накрая утолиха първоначалните изблици на сетивата си, те похапнаха така необходимата им след всичко това вечеря, която робините на Агрипа поднесоха. Докато пушеше наргиле, той ѝ каза, че му е невъзможно да я пусне да си отиде, и я помоли да с е премести при него и да остане неограничено време. Поне докато влюбеността им не се уталожи малко и не започнат да гледат по-ясно в бъдещето. Ювения не бе на себе си от радост. Но след това си спомни, че е омъжена за Марк Виниций, римски центурион от XIII легион, който в момента се намираше на северната граница, и внимателно съобщи истината на Агрипа. Еврейският принц не беше от хората, които биха се отказали от жена заради такива съмнителни причини като семейното положение.
– Утре ще пишеш на съпруга си и ще му поискаш развод – каза той без колебание.
– Наистина ли толкова много ме искаш? – попита Ювения и покри лицето му с целувки, погали широкия му мускулест гръден кош и помириса подмишниците му, а изпаренията от наргилето още повече я възбуждаха.
– Никога не съм желал жена така, както желая теб, Ювения. Не знам дали искам да се оженя за теб, защото вярвам, че бракът е гробница за любовта, но ще се грижа за теб много дълго време.
– Аз мога сама да се грижа за себе си – заяви тя с влюбена усмивка. – Учителка по история съм, не помниш ли?
Ирод Агрипа беше много властен мъж и изключително ревнив при това.
– Моля те, скъпа... Не мога да си представя да излизаш, за да даваш уроци на непознати.
– Не се тревожи за това. Нямам уроци до есента. Само в двореца трябва да ходя два пъти седмично, за да преподавам римска история на Лейди Калигула.
Ирод вдиша дълбоко ароматния дим от наргилето си и поклати глава.
– Не, не. В двореца се събират най-отвратителните женкари на Рим. Те няма да те оставят на мира.
– Нямаш ли ми доверие, Агрипа?
– Разбира се, че ти имам, Ювения. Но те могат да използват магии, любовни отвари, отрови и дори да те изнасилят... За жена като теб е прекалено опасно да ходи там.