Сърцето ѝ преливаше от любов. Обожаваше го, а сега даже още повече, когато разбра, че той иска да я притежава цялата, и то да я има само за себе си. Точно за такъв мъж си бе мечтала винаги.
– Никой не се е осмелил досега да ме закача.
– Мъжете са странни същества... Щом разберат, че си моя, веднага ще тръгнат след теб – каза Агрипа, като си мислеше най-вече за Калигула, който обичаше да съблазнява жените на приятелите си, като в замяна им даваше от своите жени. А императорът беше прекалено важен за Агрипа, за да му откаже която и жена да си поиска.
– Ще направя всичко, което пожелаеш, принце мой – заяви тя и полегна, сгушила глава в скута му. – Утре сутринта ще отида да се видя с Ладиса и ще ѝ съобщя, че не мога повече да ѝ преподавам.
– Не би ли могла да ѝ пратиш оставката си писмено?
Тя игриво подръпна късата му брада.
– Не, Агрипа, ще я обидя. И някой ден ще стане ясно, че през това време съм била с теб, а това никак не изглежда добре.
– Хмм...
– Агрипа, скъпи, никой не знае, че съм твоя жена. Дори няма да ме забележат.
– Много хора ни видяха на надбягванията.
– Всички гледаха теб, защото си красив и известен – каза тя и го зацелува нежно.
– Може би... но ако ще ходиш в двореца, ще пратя домакинката ми Порция с теб.
Ювения се усмихна щастливо, застана на колене и опря гърдите си в лицето му.
На сутринта Ювения написа писмо на съпруга си и го даде на Агрипа.
– Тъжно ли ти е, че го правиш? – попита той, след като го прочете.
– Не, любов моя. За мен е чест и радост, че поиска да скъсам всички връзки с миналото си.
– Това е съдба, Ювения. Ние просто се подчиняваме на божествения замисъл – каза той. След това я целуна и вдъхна отново сладкия аромат на устата ѝ, която все още миришеше на удоволствието на първата им любовна нощ.
Агрипа изпрати писмото със специален частен куриер, който гарантираше доставката на свитъците до северната граница само за осем дни. Преди да пусне прекрасната учителка по история да напусне палата му, за да отиде до двореца, Агрипа трябваше не само да се бори с раздиращата ревност, която измъчваше сърцето му, но и с прилива на плътско желание, което копнееше за още любов, сякаш предната нощ беше само сън.
Но колкото и силни да бяха взаимните им влечения, Ювения ги потисна и тръгна надолу по стълбите на дома му, и се срещна с придружителката си Порция, която я чакаше пред портата. Без да имат ни най-малка представа, че предния следобед агентът на Катег е проследил учителката от амфитеатъра на Фламиний до палата на Агрипа и все още се крие от другата страна на улицата заедно с още един съгледвач, двете жени се качиха в носилката с двете кресла на принца и поеха към двореца.
Докато жизнерадостната петдесетинагодишна Порция чакаше в атриума, Ювения се срещна с Ладиса в нейните покои. Не ѝ беше лесно да съобщи на ученичката си, че повече няма да може да ползва услугите ѝ, но откровено ѝ обясни, че се е влюбила и иска да прекарва цялото си време с любимия мъж. Ладиса бе трогната от честността ѝ и прие оставката ѝ, без да пита кой е новият ѝ любовник. За щастие предишните дни Лейди тайно бе подготвила договор за продажбата на храма на Инцитатус, който Ювения трябваше само да подпише, за да ѝ прехвърли собствеността на имота. След това Ладиса ѝ даде две кесии със златни монети. Едната – за да ѝ плати за уроците, а другата – за персонала на храма. Помоли я да предаде на охранителите и конярите, че скоро ще бъдат освободени.
Ювения забърза обратно към атриума и увери тревожната Порция, че всичко е минало добре, след това двете напуснаха двореца. Качиха се в носилката и Ювения каза на придружителката си, че трябва за малко да се отбие до едно място наблизо и да свърши лична работа от името на Ладиса. Като стигнаха входа към храма на Инцитатус, Ювения остави Порция в носилката, влезе в градината и плати на персонала. Уведоми ги, че ще бъдат освободени преди залез слънце. Все още без ни най-малка представа, че са следени, двете жени продължиха към къщата на Ювения. Пет от робите на Агрипа вече ги чакаха в една каруца, както бе планирано. В дома на съпруга си Ювения съобщи на свекърва си, че трябва да се изнесе, но не ѝ даде повече обяснения. Порция ѝ помогна да събере личните вещи, безбройните свитъци и подшити книги в няколко сандъка и нареди на робите да ги отнесат в каруцата.
Цялото преместване щеше да мине без проблеми, ако не беше шпионирано от информаторите на Катег.
Няколко минути след като Порция и Ювения си тръгнаха, последвани от единия от агентите, другият отиде при свекървата на Ювения и получи от нея достатъчно информация за семейното ѝ положение, независимата ѝ личност и професията ѝ. Но пък тъй като възрастната жена не знаеше, че снаха ѝ е била учителка на Лейди Калигула, причината Ювения да отиде първо в двореца, а след това до малкия храм така и не стана ясна на информатора. Единственият интересен факт беше, че съпругът на Ювения е многократно награждаван центурион от XIII легион, който вероятно щеше доста да се разгневи на Ирод Агрипа, ако знаеше, че еврейският принц спи с жена му.