Следобед двамата агенти докладваха на Катег какво са открили. Сенаторът самодоволно се усмихна. И тъй като осъзнаваше политическите последствия, едвам успя да скрие тържеството си! Еха! Римлянка, законно омъжена за герой от войната, който се бие за страната си срещу злите германски племена по северната граница, не само че е вулгарно съблазнена, а вероятно и завлечена, и изнасилена от един от най-добрите приятели на Калигула, при това на публично място, и то по време на погребалните надбягвания в чест на един от най-почитаните патриции, но също така е и дръзко отвлечена от семейния си дом, в който е живяла със съпруга си, след това по скандален начин е принудена да се нанесе при еврейския принц и да го обслужва по най-гнусен начин. Как ли би се приела сред армията тази история за предателство и прелюбодейство?
На Катег му секна дъхът при тези мисли. Точно това му трябваше! Сега вече държеше Калигула за топките! Като се поукраси както трябва и като се раздуе, историята на Ювения можеше да се превърне в най-обсъжданата тема в града. Престижът на Калигула сред римските легиони ще бъде унищожен завинаги. А конспирацията против императора ще получи пълна подкрепа от военните и патриотичните граждани на Рим. Най-добрият приятел на Калигула изгонен от Вечния град! Императорът в капан в двореца, обсаден от гневна тълпа! Охо! Охо! Ето накъде водеха събитията след убийството на Сервилий! Затова умря той! Не за да пробута някакъв дребен секс скандал с долна курва и тъп гладиатор, а за да провокира унищожително разтърсване в самото сърце на римската императорска власт! О, колко милостива бе съдбата! Какъв коз държеше в ръцете си! Започналият верижната реакция, която води към невероятни резултати, може да се смята за основател на Втората римска република, нищо по-малко!
"Успокой се – каза си Катег. – Мисли трезво. Съдбата е избрала теб и никого друг, защото беше достатъчно далновиден да вземеш агентите със себе си на надбягванията. И сега държиш в ръцете си невероятен коз... Стискай го здраво и не казвай на никого какво си намислил да правиш с него."
– Е, какво мислиш за това, Катег? – попита агентът, който бе открил, че Ювения е омъжена за Марк Виниций.
– Хм... нищо особено – отвърна сенаторът, подценявайки важността на информацията, за да избегне прибързания ентусиазъм и да предотврати клюките. – Не можем да имаме вяра на някаква старица, която вероятно си няма и представа какви са действителните връзки на сина ѝ с тази жена.
– Да съберем ли информация за този Виниций? – предложи другият агент.
– Нека си помисля – каза Катег. – Засега ми напиши пълен доклад, подпиши го и не забравяй, че си се заклел да пазиш тайна. Не искам повече грешки като при разследването на убийството на Сервилий.
Двамата съгледвачи се подчиниха. Написаха доклада си на восъчни плочки и напуснаха къщата на сенатора. Катег си отбеляза нещо на един свитък, нарисува някаква карта, добави стрелки и символи, както правеше, когато чертаеше следващи ходове и отбелязваше приоритетите си. Дали да не уведомят Виниций, докато е все още на север? Или пък да го повикат в Рим и тогава да му кажат? Ами ако на центуриона не му пука за развратното поведение на жена му? Преди да предприемат каквото и да било, трябваше да научат повече за възгледите му. Някой трябваше да отиде до Опидум Убиорум – който сега след указ на Калигула се наричаше Колония Агрипина, – да се види с Виниций и да говори с него. Но кой би могъл да предприеме такова пътуване през Алпите и още по на север по река Рейн сред такава люта зима? Катег не можеше да напусне Рим. Хмм... играта не беше толкова проста, колкото изглеждаше на пръв поглед. Но фактите бяха налице и трябваше да бъдат използвани.
На сутринта след нони на януари Бризея отново се върна при Друзила като началничка на робините.
Принцесата беше окрилена от промяната, която веднага забеляза в гордата галска робиня, когато тя дойде в покоите ѝ да я поздрави. Лицето ѝ грееше, тялото ѝ бе по-гъвкаво, сковаността му беше изчезнала. Бризея се усмихна и прегърна своята домина, благодари ѝ за това, което бе направила, за да извади на бял свят естествената ѝ чувственост, разказа ѝ за невероятните си приключения в комарджийското свърталище на Муций все едно това бе най-вълнуващия епизод в живота ѝ. След това свали туниката си, за да покаже, че след грижите на сестра му по нея не бяха останали никакви синини и белези.