– Бяхте толкова права, домина! – каза Бризея, докато развързваше долните ѝ дрехи. – Всички жени имат нужда от време на време да забравят за всякакви разумни задръжки и да позволят на телата си да експлодират, и то не само с един или двама любовници, а с много, много, много!
Вече гола, Бризея весело се завъртя, вдигна ръце и показа тялото си.
– Три дена на пълна забрава от време на време са така освежителни! – добави галската робиня с блеснали очи. Спря се насред стаята и постави ръце върху тесния си ханш, разтвори леко крака в класическа манекенска поза.
Очарована, Друзила се приближи, погали малките ѝ гърди и погледна щръкналите им зърна, по които нямаше и следа от мъченията, на които са били подлагани.
– А какво става в ума ти? – попита принцесата.
– Прелива от фантазии – отвърна Бризея.
– Мастурбира ли?
Робинята кимна.
– Снощи, след като Ламита ме върна в двореца.
– Хареса ли ти, а?
– Да... Сега вече харесвам всичко.
Друзила докосна с устните си нейните. Бризея затаи дъх и полуотвори уста. Нима принцесата наистина се канеше да я целуне? Да... Езикът на Друзила започна бавно да обикаля вътрешната страна на устните ѝ и тя я усети как издиша топлия си дъх право в устата ѝ. Бризея се осмели да ѝ отвърне по същия начин, като пое дъха ѝ и издиша своя собствен в нейната уста, след това облиза върха на езика ѝ. О, колко беше приятно! Друзила я погали от двете страни на голите гърди и я придърпа към себе си, започна да върти език, докато повърхностното дразнение на устните им не се превърна в истинска целувка. Бризея стана по-смела и прегърна своята домина, която я притисна още по-силно и започна да опипва прекрасните ѝ заоблени задни части и да търка пубиса си в нейния, предизвиквайки прилив на силно желание.
– О, Друзила... – промълви задъхано робинята, докато двете се целуваха с необуздана страст, но веднага отвори широко очи със страх, като осъзна, че нарича господарката си по име, което беше строго забранено на робите. – О, съжалявам, домина – простена Бризея, докато целуваше устните на Друзила и я галеше по шията.
– За какво съжаляваш? – попита Друзила, без да прекъсва целувката.
– Че те нарекох по име.
– Няма нищо, Бризея. Наричай ме по име.
– Оо... Друзила, Друзила! – въздъхна галската робиня и прегърна принцесата през кръста, взря се в дълбоките ѝ зелени очи, погали задните ѝ части през туниката, като се притискаше все повече и повече в нея. Когато Друзила плъзна ръка към слабините ѝ и започна да опипва мокрите ѝ срамни устни, Бризея се осмели да разкопчее туниката на принцесата, а тя пък ѝ позволи да се свлече от голото ѝ тяло... А сега! Сега вече рангът нямаше значение! Друзила и Бризея се прегръщаха и целуваха с най-голямата страст, която някога бе извирала от голите им тела, милваха се, галеха се и се облизваха навсякъде, задъхваха се и стенеха, любиха се върху възглавниците, търкаха и притискаха вулвите си една в друга, смучеха и дразнеха потрепващите си клитори, проникваха с пръсти във вагините си, заплитаха крака, викаха и се търкаляха по килима, докато достигнаха върха на удоволствието.
Като две влюбени жени от остров Лесбос, които току-що са открили, че любовта няма граници, а благославя всичките си истински поклонници с еднаква сила, принцесата и робинята споделиха тръпките и емоциите на сетивата и душите си, докато взаимното доставяне на удоволствие не уталожи копнежите им, не ги остави без дъх и не ги потопи в пълна забрава. Но такива вълшебни мигове не продължават дълго. Двете любовници не си играеха на древния Лесбос на поетесата Сафо, а в сърцето на римската власт и политика.
– Не искам да се влюбваш в мен – предупреди Друзила с тих глас и погали кестенявата коса на Бризея, докато галската робиня покриваше лицето ѝ с нежни целувки.
– Нима е възможно да потисна това, което така мощно изпълва сърцето ми? – попита Бризея по-скоро себе си, отколкото любовницата си.
Друзила притвори гневно очи и миг по-късно вече бе застанала права над Бризея.
– Да, възможно е! Възможно е! Възможно е! – повтаряше принцесата, докато я риташе в бедрото. – Целуни стъпалата ми, робиньо!
Бризея се наведе и целуна стъпалата на Друзила.
– Прости ми, домина – каза тя, усещайки, че въпреки грубостта си Друзила се опитва да ѝ покаже разликата между тях и да овладее емоциите си, а това наистина беше причината за промяната в настроението ѝ. Принцесата се взря в крехката робиня, която все още стоеше на колене и очакваше заповеди, след това пое дълбоко въздух и се успокои, но запази гневната маска.