Когато вратите на императорския театър с хиляда места във великолепната Аполонова библиотека се отвориха, преторианците, отговарящи за сигурността на публиката, трябваше да положат доста усилия, за да удържат масата от хора, които се тълпяха в построената в гръцки стил под римски купол зала, осветена от факлите в ръцете на четирийсет голи до кръста роби около сцената.
Зад кулисите Друзила и асистентите ѝ проверяваха костюмите и даваха последни указания на около трийсет актьори, петдесет музиканти и триста статисти. Апелий, младият актьор, който играеше Мариний, се приближи към Друзила.
– Малката ви сестра ще се разстрои, като види как се любя с Чандра, всъщност вашата робиня Октавия – каза очарователният младеж, който вече беше постоянен любовник на Лесбия.
– Правиш го заради изкуството, Апелий. Само заради музите.
– Казахте ли на Лесбия за еротичните ми сцени?
– Не. Тя няма думата в нашата драма.
– Разбирам...
– Октавия не те ли привлича?
– О, напротив. Тя е определено възбуждаща. С този малък обезкосмен кунус, а и емоциите, които предава на сцената... ами, мисля, че ме разбирате.
– Тогава я люби и ѝ се радвай, ясно?
Апелий кимна и се отдалечи. Облечен във впечатляващ костюм и с тежък грим, какъвто изискваше ролята му на съдията Курсос, Публикола Тудитаний отведе Друзила настрани към един ъгъл.
– Катег се извинява, че няма да може да дойде на представлението, но ти изпраща най-искрените си комплименти – съобщи ѝ той.
– О, обичам го този Катег, Кажи му, че често мисля за него – отвърна Друзила, предусещайки, че може да получи чрез Публикола това, което искаше от Муций.
– Той смята, че си най-прекрасната жена в целия свят – прошепна цензорът в ухото на Друзила.
– Поласкана съм, Публикола. Наистина имам нужда от добър приятел.
– Чувстваш се самотна в големия дворец, така ли?
– Много самотна... Брат ми вече не търси моите съвети. Полудял е по тъпата си бритска съпруга – отвърна хитрата принцеса, която знаеше, че Публикола е бил забелязан сред конспираторите на боните в деня на убийството на Сервилий.
– Би ли искала да се срещнете насаме с Катег?
– О, да... – прошепна Друзила в ухото на Публикола. – Тази възможност много силно ме вълнува.
– Какво ще кажеш за вечеря в неговия дом?
– Мммм. С удоволствие. Но само при едно условие.
– Което е?
– Че ще е напълно сам.
– Нали и той това иска... Кога?
Друзила хвърли поглед към Публикола, въздъхна и обгърна кръста си с ръце, сякаш предчувстваше ласките на Катег.
– Кога? – повтори Публикола.
Друзила се престори, че се мъчи да се сети кога най-рано е свободна, после отговори:
– Мисля, че ще мога вечерта на иди.
– Обещаваш ли?
– Да – каза тя. – Получи ли промените в сценария?
– О, да! Нямам търпение да нашибам задника на момичето, а и жигосването... Страхотна работа, Друзила! Само се боя, че Скрибония ще е прекалено жестока с нея – добави той, след това пак се наведе към ухото на принцесата. – Жена ми е кучка, не знаеш ли? Мразя я.
– О, и аз така си помислих. Затова направих още една промяна в текста. Нептун ще накаже Мегера, като я хвърли в басейн с вода, където тя ще бъде изядена жива от тритоните. Имаме откъснати ребра и торс на мъртва жена, взехме ги от болницата. Така ще покажем реалистично, че Мегера е изядена жива. Шестимата мъже, които ще играят тритоните, ще бъдат внимателни, но тя все пак ще се помъчи малко.
– Много добре! Накарайте кучката да страда!
– И за да получим истинска реакция, не смятам да казвам на Скрибония за наказанието ѝ, но искам разрешението ти да го изпълним.
– Имаш разрешението ми, Друзила!
Тя му хвърли благодарен поглед. Публикола заслужаваше малко поощрение, не само защото отвори вратата, през която щеше да стигне до Катег и да изпълни мисията, поверена ѝ от Калигула, но и защото бе отдаден на успеха на представлението и ѝ даде разрешение да прави каквото си иска с жена му. Друзила бе облечена в къс хитон. Вдигна ръце и разлюля бедра.
– Хайде, бързо! Докосни ме в знак на приятелство.
След миг Публикола вече я бе притиснал към стената и промушваше ръка под хитона ѝ,сграбчи я между краката, отмести тясната ѝ препаска и бръкна с два пръста в нейния кунус.
– О, богове! Друзила! Сега разбирам защо Катег си е загубил ума по теб – изохка той, докато я пронизваше с пръсти, а тя приклякаше леко, за да ги вкара по-дълбоко в себе си и да докоснат шийката на матката ѝ. Изведнъж простена, защото той бързо я накара да свърши.