Выбрать главу

– Добре, добре, достатъчно – спря го тя задъхано и отблъсна ръката му. Той я постави пред лицето си и вдъхна аромата, който се излъчваше от подгизналите му пръсти.

– Никога няма да забравя това, Друзила – каза, изпълнен с вдъхновение.

– Само в знак на приятелство, нали се разбрахме?

– Разбира се.

– А сега върви да се съсредоточиш върху ролята си.

Едрият мъж възвърна достойната си осанка, удари се с юмрук в гърдите, за да я поздрави, обърна се и се отдалечи. Тя беше доволна от начина, по който се развиха нещата с Публикола. Твърдеше се, че е замесен в конспирацията срещу брат ѝ, но определено беше човек с характер. Малкото поощрение, което му даде, помисли си тя, освен че ѝ открадна малко бързо удоволствие, можеше да донесе и някои политически дивиденти в бъдеще – а това бе комбинация, която сестрата на Калигула много обичаше.

Друзила бързо се захвана пак с работа, даде последни заръки на асистентите си, след това влезе в женската съблекалня. Вдъхна кураж на Октавия, като ѝ каза, че Апелий я смята за много привлекателна и е готов за страхотна любовна сцена с нея. Октавия кимна, но не изглеждаше особено ентусиазирана.

– Не харесваш ли това прекрасно момче? – попита Друзила.

– Ами, да, но той е толкова млад и...

– И какво?

– Прекалено красив и нежен е – промълви тихо Октавия.

– Разбирам... Обичаш грозни, по-възрастни и груби мъже, така ли?

Лицето на Октавия светна и тя закима усърдно.

– Слушай, момиченце – тросна ѝ се Друзила, която бе изгубила търпение пред глупостта ѝ. – Ще играеш на върха на възможностите си и ще правиш това, което ролята ти изисква, ясно ли е?

– Разбира се, домина. Просто ви обяснявах какво харесвам.

– Забрави за себе си и бъди Чандра, разбра ли? Тя обича Мариний и аз искам и ти да го обикнеш.

Октавия се поклони, обърна се, свали робата си и откри голото си тънко тяло. Напълно приличаше на дванайсетгодишната проститутка, която щеше да изиграе на сцената. Започна да стене: "Обичам те, Мариний!"

Друзила, другите момичета и асистентите изръкопляскаха. Бризея се приближи към принцесата с великолепна бродирана дреха в ръце и ѝ помогна да се облече за случая.

Докато аплодиращата и надаващата радостни възгласи публика, препълнила аудиториума над обичайния му лимит, трескаво чакаше началото на представлението, видните придворни заеха местата си в двете противоположни ложи над авансцената. Вляво: чичо Клавдий, седнал между Лесбия и Агрипинила, Макрон, демонстрирайки близост с Ения, но с Тисиос до себе си, и други членове на управлението. В дясната ложа, предшестван от шестима батавски охранители и началника на кабинета си, който оповести пристигането на императора на Рим, се появи Калигула в пурпурна, обсипана със скъпоценни камъни тога и златен лавров венец на главата, придружен от Ладиса отляво и Друзила и Ирод Агрипа отдясно. И двете жени бяха великолепни, с впечатляващи римски тиари, бижута и пищни дрехи. Публиката остана дълго на крака и ги посрещна с ентусиазирани овации. Калигула успокои развълнуваното множество и посвети пиесата на Евтерпа и Мелпомена, музите на трагедията, лирата и флейтата, след това призова за подкрепа бог Нептун. Накрая, след още възгласи, всички седнаха и завесите на сцената се вдигнаха.

Пиесата получаваше аплодисменти при всеки обрат на действието. Преди антракта Октавия игра Чандра от цялото си сърце. Невръстната проститутка, работеща в прочут помпейски бордей, за да издържа сакатата си баба, развълнува публиката. Изтръгващите сълзи диалози с любимата ѝ баба, жестокостите, които понасяше в бордея, опитите ѝ да накара клиентите да усетят естествената ѝ сексуалност без обичайната за тях бруталност и искрените ѝ пориви, които не криеше, след като се влюби в един от клиентите си – Мариний (Апелий) – я направиха любимка на зрителите. Изкусителната ѝ предварителна сексуална игра, очарователната ѝ младежка голота и страстното ѝ сношение с младия ѝ любовник възбудиха неимоверно тълпата. Всъщност римляните обичаха да гледат добре режисирани еротични сцени, но сега те можеха да се играят без заплахата от старомодната забрана за откровен секс, наложена от Август и наскоро вдигната от Калигула.

В ложата срещу Калигула и Друзила Лесбия си гризеше ноктите и с нарастваща ревност наблюдаваше нецензурираното страстно сношение на Апелий и Октавия, а Агрипинила на майтап плесна еректиралия пенис на чичо Клавдий, който видимо издуваше тогата му, и коментираше невероятното представяне на Апелий, като шепнеше мръсни саркастични думи в ухото на сестра си. Когато неспирните стонове и викове на стигащата до оргазъм Чандра доведоха публиката до делириум, най-младата принцеса на Юлиите изскочи от ложата разгневена на целия свят. От своята ложа Друзила забеляза реакцията на малката си сестра, но тъй като не можеше да съчувства на изблиците на ревност, продължи да гледа пиесата, доволна от отклика на тълпата.