Накрая Лесбия бе усмирена от германските охранители на Друзила, които се втурнаха да я защитят. Запушиха устата на вбесеното момиче и се опитаха да го вържат с въже. По заповед на Друзила двама едри батавци я заключиха в един шкаф и застанаха пред вратата му непоклатими като скали, за да не допуснат Лесбия да избяга, докато господарката им не нареди да я пуснат.
Въпреки бъркотията, предизвикана от Лесбия зад кулисите, пиесата продължи с пълен успех след антракта. Първите сцени бяха посветени на заговора срещу Мариний, който трябваше да бъде убит заради измислени от съдията Курсос и неговата безсърдечна съпруга Мегера обвинения, обслужващи интересите на шайка корумпирани политици. Накрая Чандра беше арестувана и завлечена пред съдията, който започна да я бие, както бе по новия сценарий. Чандра героично устоя на лъжливите обвинения срещу Мариний, дори когато заоблените ѝ задни части бяха подложени на жилещите удари на клонките от плачеща върба.
Угнетената невръстна проститутка пищеше и изтърпяваше невероятна болка, окачена за китките на висок клон на дървото на мъдростта, и това предизвика съчувствие сред зрителните, но повечето мъже се възбудиха сексуално, като гледаха как се зачервяват задните части на Чандра и как се извива тънкото ѝ тяло. Отвърнаха с възбудени възгласи, когато разбраха, че всеки удар предизвиква малко изтичане на урина от прекрасния ѝ обезкосмен кунус, което показваше, че момичето всъщност изпитва удоволствие от жестокото наказание.
При появата си Мегера бе освиркана и сцената с нея бе съпътствана от непрекъснати обиди. Без да обръща внимание на злобните забележки на публиката, противната жена закачи щипки с тежести на зърната и срамните устни на Чандра и започна да я удря по гърба ожесточено и решително. Публиката се изправи на крака и закрещя на Мегера да престане на наранява хубавата пуела (момиче на латински), която смело отказваше да свидетелства срещу Мариний въпреки болката. Зрителите избухнаха в ръкопляскания, щом гардовете на Мегера махнаха щипките от Чандра, свалиха я от дървото и я поставиха върху огромен пън с главата надолу и със зачервените и нашарени от ударите задни части към тях и към съдията Курсос.
В този момент Публикола Тудитаний, трогнат от куража на Октавия, отказа да я удря с бухалка, както се очакваше от него, и вместо това я погали по задника.
– Как си, скъпа? – прошепна Публикола и се наведе към лицето на Октавия.
– Добре съм... – отвърна му тя също шепнешком с нежен глас. – Не трябва ли да ме биете с бухалката?
– Задните ти части и без това са доста разранени.
– Мога да понеса още.
– Ще те удрям с ръце, става ли?
– Добре, ще го понеса, но после, точно преди жигосването, ме ударете и с бухалката.
Скрибония гледаше гневно как съпругът ѝ говори с Октавия и нежно я гали по задничето.
– Да не би да ти казва това, което искаме да чуем? – извика Скрибония, вживяла се в ролята на Мегера.
– Не! Упорита е като сицилианско магаре! – произнесе Публикола, който отново се върна в кожата на съдията Курсос.
– Приготви малката кучка за жигосване! – нареди Мегера и накара зрителите да онемеят – те не можеха да повярват, че злодеите наистина ще причинят нещо толкова жестоко на невинната пуела. Съдията Курсос заудря Чандра, но по-скоро се наслаждаваше на физическия контакт със зачервеното и пламнало задниче, което тя повдигаше, за да усили удара на голямата му гола длан, пищеше при всяко нейно стоварване и нажежаваше емоциите на публиката. Междувременно гардовете на Мегера започнаха да разпалват големия мангал и да нагорещяват до червено желязото във форма на завита на спирала змия, прикачено на половинметрова желязна пръчка.
Когато противната жена размаха инструмента и призова бог Вулкан, посвещавайки му деянието си, зрителите съвсем полудяха, защото разораха, че Чандра ще бъде жигосана съвсем наистина.
– Готова ли е? – прошепна Октавия на Публикола.
– Да, готова е.
– Кажи на охранителите да ме хванат много здраво и след това ме удари няколко пъти с бухалката – каза тихо Октавия на цензора.
Четирима гардове сграбчиха крайниците на момичето и ги притиснаха към земята, а коремът ѝ се залепи плътно към заобления дънер. Мегера пъхна желязото в мангала, за да го нагрее максимално. В дъното на сцената сред цветен дим и стрелкащи се нагоре пламъци се появи чудовищният сакат бог Вулкан, за да надзирава лично жертвения акт. "Имай милост, Вулкан! Пожали невинното момиче!", крещеше публиката и надвикваше писъците на Чандра изпод ударите с бухалката, които съдията Курсос ѝ нанасяше.