Автентичните писъци и борбата на Скрибония предизвикаха още по-силни отмъстителни възгласи у публиката. Накрая виковете на жената заглъхнаха, тритоните се показаха над водата, дъвчейки кървящи останки от мъртво женско тяло и сцената с наказанието стана напълно достоверна. Тритоните се приближиха към Нептун, който обяви, че справедливостта е възтържествувала. След това, докато музикантите свиреха божествена мелодия, елисейските ангели долетяха обратно от небето с мъртвата Чандра на ръце и заявиха, че духът на момичето искал невинността и любовта да възтържествуват над покварата и злото. Мариний се втурна към ангелите и взе безжизнената Чандра. Целуна я с такава страст, че тя се съживи.
Успехът на зрелищната пиеса беше неописуем. Никога преди Рим не бе виждал нещо толкова грандиозно, нито пък някоя друга част на империята. С изключение на Скрибония, която напусна театъра разгневена заради отношението на тритоните към нея, всички участници се поклониха десетина пъти, публиката не искаше да ги пусне и ги награждаваше с ентусиазирани овации. Октавия показа голото си зачервено задниче на възхитените си почитатели, които се тълпяха, за да докоснат жига с обожание, сякаш беше някакъв знак от боговете.
Императорът беше поздравяван многократно, но той остави всички почести на Друзила, която най-накрая се появи на сцената между Октавия и Апелий, а след това и с Публикола. Заобиколена от останалите участници, тя махаше на тълпата и обещаваше вълнуващи нови представления от същия вид в най-близко бъдеще. Публикола, Апелий, Нептун и Вулкан вдигнаха щастливата принцеса на раменете си и я понесоха из ликуващата публика. Тя позволи на почитателите да целуват стъпалата ѝ, дори вдигна полите си, за да се наслади на радостните им целувки и по бедрата си, не отказваше и на най-дръзките, които се пресягаха и към слабините ѝ, като знаеше, че ароматът, който се излъчваше изпод тънката ѝ препаска върху пубиса ѝ, ще остане запечатан в умовете им дълго време.
Като се върна зад кулисите, Друзила първо разреши проблема с бясната Лесбия и я предаде на ескорта от батавци със заповедта да я заведат в собствената ѝ спалня и да стоят на стража пред вратата до следващо нареждане. След това започна да раздава подаръци и възнаграждения на огромната трупа, като помоли Бризея и асистентите си да довършат тази работа, докато тя поздрави чичо Клавдий, Агрипинила, Ирод Агрипа, Макрон, Тисиос и останалите познати, които я заляха с тонове комплименти и най-различни подаръци. Когато гостите си тръгнаха, Друзила се огледа за Октавия, но не я откри никъде. Бризея докладва на своята господарка, че са се погрижили за изгарянето на момичето и за последно е била видяна да говори с Публикола, докато робините са ѝ сваляли грима.
Друзила отиде в личната гримьорна на Публикола, почука на вратата и влезе. Под слабата светлина на двете малки маслени лампи принцесата видя Октавия все още гола да седи в скута на Публикола, нанизана на еректиралия му член, и да се целува с него, докато той шепти задъхано любовни думи до устните ѝ.
– Здрасти, Октавия... – каза Друзила и се облегна на вратата.
Момичето хвърли замрежен поглед към принцесата и промърмори някакъв нечленоразделен поздрав.
– Тя по-добре ли се чувства, Публикола? – попита Друзила с лека усмивка, когато цензорът я погледна, без да спира да прегръща Октавия и да я гали по гърба.
– Само ѝ пари там, където я жигосаха, но на мен ми пари повече на сърцето от това, което тя прави с мен – отвърна той със замечтан глас.
– Хмм, много мило от твоя страна, Октавия – коментира Друзила. – Не си ли изтощена след всичко, което ти се случи на сцената?
– То беше игра, домина.
– Права е, Друзила – потвърди Публикола. – И то каква игра, а?
– О, съгласна съм. Всички я обожават.
Публикола целуна нежно Октавия по устните.
– А аз те обичам повече от всички останали – прошепна ѝ той.
– О, Публи... – отвърна задъхано Октавия и започна да върти таза си в скута му и да го целува страстно.
Друзила гледаше тази избухнала любов с озадачено изражение.
– Е? Какво се очаква да кажа или направя? – попита тя, като си играеше с колана на дрехата си.
– Ще ти платя колкото ми поискаш за нея – каза Публикола на Друзила, докато Октавия се притискаше в него и гледаше господарката си със затаен дъх, но без да подсказва по никакъв начин какъв отговор би трябвало да даде принцесата на предложението на цензора.
– Изключено, Публикола – заяви Друзила. – И ние я обичаме, нали така, Октавия?
– Да, домина. Винаги сте била добра с мен.