– Разбирам – призна ѝ правото Публикола.
Октавия го целуна набързо и прошепна:
– Помоли я да ме преотстъпи на теб за няколко дни.
– Ще ми я дадеш ли за малко? – попита той.
Друзила се поколеба.
– Мога да я обуча и да я направя истинска класическа актриса – добави Публикола, за да увеличи шансовете си.
– Жените не могат да участват в класически пиеси – отвърна принцесата.
– Императорът може да промени тази глупава традиция, както промени толкова много остарели навици в живота на римляните.
Предложението беше интересно, като се имаше предвид, че идва от член на консервативната опозиция. Друзила се замисли над него.
– За колко време я искаш?
– За два месеца? – опита внимателно почвата Публикола.
Октавия затаи дъх. Два месеца бяха много повече от това, което бе очаквала той да поиска, но би било прекрасно, ако господарката и я преотстъпи за толкова дълго време, за да може да узрее инстинктивното привличане, което изпитваше към едрия мъж от първия път, в който го бе видяла.
– Хмм... И къде ще я държиш? – попита принцесата за радост на Октавия.
– У дома.
– Ами Скрибония?
– Ще се разведа с нея утре сутринта.
Октавия прегърна Публикола много силно и раздвижи таза си, за да усети по-плътно ерекцията му и прилива на щастливи вибрации вътре в тялото ѝ.
– Искаш ли да се пренесеш за два месеца у цензора, Октавия?
– Да, домина. Изпитвам нежни чувства към почитаемия цензор.
– Ще останеш ли моя вярна робиня и ще се върнеш ли при мен, когато ти наредя?
– Разбира се, принцесо. Вие ме притежавате и аз много ви обичам.
– Добре тогава, можеш да я вземеш, Публи – даде съгласието си Друзила, като подигравателно наблегна на галеното име, с което Октавия го бе нарекла преди малко.
Октавия ѝ прати въздушна целувка. Публикола избухна в смях.
– Благодаря ти, Друди – отвърна той и ѝ намигна.
Друзила се усмихна и му показа среден пръст, след това излезе от стаята, а двамата влюбени започнаха да надават радостни възгласи и да се целуват, след това се върнаха към страстния си секс.
13.
През юни предната година – Annum DCCXC ab Urbe condita (= 790 след основаването на Рим, която по-късно ще бъде отброена като 37 г. сл. Хр.), Агрипинила бе сгодена за по-възрастния си братовчед Домиций Ахенобарб, брат на Домиция Лепида, майката на Месалина.
Младата принцеса от Юлиевия род нямаше никакви чувства към помпозния Ахенобарб, който преди пет години беше консул на Рим. Не бе разменяла повече от няколко думи с него, да не говорим за целувки или някакъв друг вид споделена интимност. Като патриарх на Юлиите Калигула имаше правото, а и отговорността да се погрижи сестрите му да се омъжат за подходящи благородници, които обаче да не се месят в личния живот на момичетата, а и да са готови да се оженят за тях бързо.
На частната годежна церемония Агрипинила дочу как Калигула говори за баща им Друз Германик и за първи път разбра, че той е умрял в Антиохия на тридесет и три години през 772 г. (= 19 г. сл. Хр.) Всички, както и тя самата, знаеха, че е на четиринайсет, а сестра ѝ Лесбия на тринайсет. Агрипинила започна да пресмята годините от официалния римски календар и стигна до извода, че Друз Германик, героят на Рим, когото смяташе за свой баща, е бил мъртъв години преди нейното раждане и следователно с Лесбия имаха друг баща, а не този на Друзила и Калигула.
Но Агрипинила все още помнеше майка си Агрипина Старата, дъщерята на Август, както и почестите, любовта и уважението, които тя получаваше от двата клона на Юлиево-Клавдиевата династия, докато император Тиберий не я заточи на остров Пандатария (край Неапол) по неясни обвинения в предателство. Това стана, когато Агрипинила беше на около шест години. С Лесбия, която тогава беше на пет, последваха майка си на острова, без да си дават сметка, че тя е наказана, тъй като живееха в разкош, отговарящ на сана им. Имаха няколко роби, които се грижеха за домакинството, слуги, които ги обслужваха по време на хранене, деца, с които да си играят, а за образованието ѝ се грижела частни учители. Калигула и Друзила идваха няколко пъти на острова. Агрипинила си спомняше, че тогава изпълнената с достойнство, но същевременно и любяща тяхна майка разказваше на всичките си деца за битките и триумфите на героичния им баща. И никой не се бе усъмнил, че всички те са заченати от Друз Германик.
След като научи предполагаемата дата на смъртта на баща си, Агрипинила реши, че сигурно годината е сбъркана. А и между четирите знатни деца имаше такава силна физическа прилика – всичките бяха високи и красиви, макар цветовете на косите им да бяха различни: Агрипинила беше брюнетка, Друзила – червенокоса, а Калигула и Лесбия – руси. Тя погреба дълбоко в съзнанието си неприятното подозрение, че е полусестра на останалите, и не каза нищо нито на Лесбия, нито на Друзила, нито на някой друг.