В деня след императорския банкет, на който с по-малката си сестра играха на коне, Агрипинила замина за няколко дни за Кампания (италианска провинция на юг от Рим), за да прекара Нова година с приятели и роднини, живеещи в Неапол и околността. Докато беше там, два дни преди Нова година, тя отиде съвсем сама до близкия град Кума и бе пусната в пещерата на сибила Амалтея, както се наричаха най-прочутите пророчици, които се наследяваха една друга от стотици години и които бяха направили Кума известен със своите оракули.
Когато излезе от пещерата на сибилата, Агрипинила едвам се държеше на краката си!
Това, което чу от Амалтея, беше достатъчно да я държи безсънна до края на живота ѝ! Тя не бе дъщеря на мъжа, когото мислеше за свой баща, но трябваше да промени датата на раждането си, за да се впише в родословното дърво, което смяташе за свое! Това прорицание беше доста странно, но не бе нищо в сравнение с изреченото от сибилата с гласа на бог Аполон.
– Ако смениш датата на раждането си – пророкува Амалтея, като размахваше ръце над главата си, – след дванайсет години третият ти съпруг ще бъде император на Рим и единственият ти син също ще стане император! Но синът ти трябва да е роден преди края на идващата година!
Цялата разтреперана и почти пред припадък, младата принцеса нареди на кочияшите си да я откарат незабавно обратно в Рим. Думите на пророчицата отекваха в ума ѝ през цялото пътуване. Амалтея потвърди съмненията ѝ, възникнали по време на кратката ѝ годежна церемония... Германик не ѝ бе баща! Въпреки спокойното и пресметливо поведение, което демонстрираше, Агрипинила се чувстваше сякаш целият ѝ свят се срутва над главата ѝ. Но какво имаше предвид пророчицата с това "да си смени датата на раждане"? Да не би да трябва да прибави пет-шест години към възрастта си, за да излезе, че се е родила преди смъртта на Германик? И как да стане това? Агрипинила знаеше, че ражданията на римските граждани се записваха в храма на Юнона на хълма Циспий близо до Субура, но никога не бе ходила там и не бе виждала акта си за раждане, защото на никого от жителите на Рим не му се налагаше да го показва никъде. Дали да отиде в храма и да промени годината си на раждане с някоя отпреди смъртта на Германик? Дали някой щеше да ѝ помогне да го направи? Твърде невероятно... Но тъй като осъзнаваше, че тази промяна бе условието за сбъдването на чудесното пророчество на сибилата, Агрипинила се почувства натоварена със свята мисия и реши да свърши тази работа, каквото и да ѝ струва.
След това започна да си фантазира за своята императорска предопределеност... Амалтея беше напълно сигурна във всяка своя дума, но Агрипинила потръпна: трябваше да забременее до няколко месеца, ако искаше да роди син преди края на следващата година. Освен това трябваше да се омъжи и разведе или овдовее два пъти, преди да се венчае за императора на Рим... Кой ли ще е баща на сина ѝ? Кой ли би могъл да е император след дванайсет години? Все още Калигула? Не... Обичаше да се занася с него, но как би могъл да се ожени за сестра си? Той със сигурност знаеше, че му е само полусестра, но пък смяната на рождената ѝ дата ще я направи негова истинска сестра.
Е? Ами... Калигула боледува сериозно през тази есен и вероятно наистина ще е мъртъв след дванайсет години. В такъв случай кой ще го наследи? Калигула нямаше синове в момента и дори да създаде много бързо наследник, той щеше да е прекалено млад, за да стане император в рамките на дванайсет години, и със сигурност прекалено млад, за да се ожени за нея. Трудна загадка ѝ бе поставила пророчицата. Но Агрипинила обичаше да разплита шаради и да предизвиква находчивостта си, за да предугажда вероятностите и шансовете при повечето обрати в краткия ѝ, но изпълнен със събития живот.
Колкото до бременността, Агрипинила беше много добре осведомена. Година по-рано тя си причини спонтанен аборт, като изпи ужасна отвара, приготвена от гръцки лекар, и след това се тръска върху специалния му гимнастически кон, докато се постигне желаният ефект. Тогава лекарят ѝ обясни, че трябва да избягва любовниците ѝ да се изпразват във вагината ѝ между шестия ден след менструацията ѝ и шестия преди следващата. Освен това ѝ обясни, че по време на този плодовит период оргазмът на жената увеличава с двайсет пъти вероятността след еякулация на партньора тя да зачене. И тъй като Агрипинила имаше редовен цикъл от 28 дни, тя успяваше след това да предотврати забременяването, но сега имаше нужда да роди син и съветът на лекаря стана доста ценен, макар и с противоположна цел.