Когато се върна в двореца, в ума ѝ започна да се оформя план. На втория ден от януари ѝ дойде мензисът и продължи четири дни. Тя пресметна фертилния период и стигна до извода, че за да забременее веднага, трябва да намери евентуалния баща на бъдещия римски император и да прави любов с него между 12-ия и 20-ия ден на януари.
Но кого да избере?
Сети се за Евтикий, е когото правеше секс от време на време, но го отхвърли. Избраникът трябва да е патриций от знатен род. Годеникът ѝ Домиций Ахенобарб? Изключено... Никога не би успяла да получи оргазъм с този надут пуяк. Прибави още няколко имена към списъка си, но никой не ѝ се струваше достатъчно подходящ. И освен това, трябва ли каже на партньора си за пророчеството на сибилата? Не... В никакъв случай!
Междувременно Агрипинила бе успяла да се сприятели доста с чичо Клавдий. Тъй като беше брат на предполагаемия ѝ баща Германик и цял живот се бе увличал по историята, той със сигурност знаеше, че тя не е зачената от брат му. И въпреки че не искаше да го пита направо за раждането си, щеше да се опита да го накара да се изтърве за нещо по въпроса. С тази цел в ума, Агрипинила отиде с него на надбягванията с колесници във амфитеатъра на Фламиний в чест на покойния Сервилий. По време на последвалото пиршество, дадено от конническото съсловие, тя помоли чичо си да ѝ разказва за успехите на брат му. Клавдий беше внимателен и изключително добре образован човек малко над четиридесетте, автор на внушителен брой книги за Пуническите войни и етруската история. Въпреки че накуцваше и заекваше, Агрипинила го намираше за много интелигентен и дори забавен, когато се опитваше да я дразни с въпроси за любовниците ѝ.
– На колко години мислиш, че съм, чичо? – попита го тя.
– Хмм... Ум-м-мът ти е като на т-т-трийсетгодишна, но т-т-тялото ти е к-к-като на т-т-тринайсетгодишна, така че сп-п-поред мен си на около д-д-двайсет и една.
– Може и да ги навърша, докато те слушам как ми разказваш врели-некипели, но съм на четиринайсет, чичо.
– О, н-н-наистина ли?
– Н-н-наистина! – подигра го тя с напълно сериозен вид.
– Ами... П-п-поздравлен-н-ния!
– Да ти го начукам, дърт пергиш... Спри да заекваш като идиот. Знам, че се преструваш, за да си пазиш гъза – прошепна му тя в ухото и го ощипа по задните части.
Той избухна в смях. Агрипинила определено беше умна, пряма и разглезена Юлиева потомка.
– Не гъза, Агри, а жалкия си живот – призна той шепнешком на ухото ѝ. – Но не казвай на никого, става ли?
– Всяка тайна си има цена, копеле – отвърна тя с хладна самодоволна усмивка. Клавдий се взря в пламналите ѝ черни очи, след това свали най-скъпия си пръстен с голям рубин и ѝ го подаде.
– Това стига ли? – попита, докато тя мереше пръстена, който успя да ѝ стане на палеца. След това го целуна набързо по бузата и приближи уста към ухото му.
– Много си щедър, чичо Клавдий – прошепна, – но искам истината освен това.
– Истината може да е тежка за преглъщане, скъпа Агри.
– Мога да се справя с всичко – отвърна тя със съблазнителен глас. – Дори с датите на римския календар.
Клавдий много добре разбираше какво ѝ се иска да знае, но му беше приятно да я кара да го моли.
– Щом те бива с датите, мила ми Агри, ще те наема за моя асистентка. Мразя дати... Те никога не съвпадат с логиката на събитията.
– Готова съм да се обзаложа, че помниш логиката на събитията през 772 (= 19 г. пр. Хр.), преди осемнайсет години, нали? – попита Агрипинила.
Чичо Клавдий пое дълбоко дъх.
– Помня, помня... – въздъхна той. – Никога няма да забравя смъртта на любимия ми брат. Друз Германик беше такъв велик римлянин, че можеше...
– Знаем какъв е можел да бъде – спря го Агрипинила. – Кажи ми съвсем накратко какво е правила майка ми в годините след смъртта му.
– Беше съсипана от мъка. За три години се оттегли в доброволно усамотение във вилата си край езерото Неми (на 25 километра от Рим). Никакви роднини и приятели не можеха да я посещават. След това сама дойде при мен. Беше много загрижена за двамата си синове. Друз Нерон беше на четиринайсет години, а Калигула на тринайсет. Тя знаеше, че те са следващите, които ще наследят Тиберий. Двете момчета вече живееха в Капри с императора, моя чичо.
– Ами Друзила и Ливила? – попита Агрипинила.
– Ливила беше на шест години, а Друди на четири. Майка ти беше в дълбок траур и повери двете си дъщери на майка ми Антония Младата. След това Ливила умря и...