– Добре, добре, това го знаем. Какво бе намислила майка ми, когато дойде при теб?
– Искаше да има още синове, в случай че Нерон и Кал починат млади, но не искаше да се жени от уважение към паметта на покойния си съпруг. Тя бе тогава само на трийсет и пет и много привлекателна. А аз бях на трийсет и три...
За миг в съзнанието ѝ проблесна мисълта, че е дъщеря на чичо Клавдий.
– Не се тревожи, Агри – каза той сякаш бе прочел мисълта ѝ. – Не съм ти баща.
– Тя помоли ли те?
– Не. Но тъй като баща ми получи удар, когато научихме вестта за смъртта на Германик, и цялата му лява половина се парализира, той направи мен патер фамилиас на рода. В това ми качество имуществото на Клавдиевия род, включително на покойния ми брат премина изцяло в мои ръце.
– О, значи си много богат, а, чичо?
– Да, но тъй като съм старомоден патриций, не пилея семейното богатство, което ще остане за законния ми наследник след смъртта ми с някои значителни добавки и без никакви загуби.
– Хмм, имаш ли синове, за които не знам?
– Не. Ако умра, без да създам син, брат ти ще стане патер фамилиас на Клавдиите и имуществото ще премине в негови ръце.
– Разбирам. В такъв случай Юлиевият и Клавдиевият род ще се слеят под ръководството на един-единствен патриарх, така ли?
– Точно така. Но да се върнем на майка ти. Тъй като бях неин патер фамилиас, тя поиска моето одобрение и съвета ми как да роди още синове. Помоли ме да ѝ помогна да си намери млад, здрав, красив и потентен мъж, силен физически, но от благороден произход, който да прилича на брат ми.
– И?...
– Ами, виж сега... Странни са обратите на живота.
– Не ми философствай. Кажи ми фактите.
– Седемнайсет години преди майка ти да дойде при мен с тази молба, баща ми Друз Клавдий бе направил незаконен син на една от конкубините си, млада римлянка, която държеше в една от резиденциите си. Три години по-късно майка ми научи за него. Накара да убият конкубината, но екзекуторите не успели да открият сина ѝ, моя полубрат. Когато Германик умря, баща ми ми довери тази тайна и ме накара да се закълна, че никога няма да разкривам самоличността му на никого. След това ми даде някои насоки и ме помоли да поразпитам и да разбера дали все още е жив.
– Намери ли го?
– Да. Най-напред подпитах семейството на конкубината и година по-късно открих, че тя е дала сина си на леля ѝ. Видях се с него, без да му казвам името си. Беше на петнайсет години, красив, силен като бик и много палав. Баща ми обаче не искаше да ядосва повече майка ми и нейното семейство, като признае официално син на конкубина... Но тъй като беше много болен и умираше, ми даде таен документ, с който в случай на крайна необходимост можех да дам на своя полубрат името на Клавдиевия род. След смъртта на татко, която настъпи скоро след това, открих, че на шестнайсетгодишна възраст незаконният син се е записал в армията и е пратен на северната граница.
– Той ли е баща ми?
Клавдий я погледна и бавно кимна. Агрипинила отвори широко очи и го целуна по голямото чело.
– Супер! Радвам се, че съм ти поне наполовина племенница. Как е станало?
– Когато майка ти дойде при мен за съвет, реших, че този младеж е идеален за целта. Конкубината беше убита, преди да каже на семейството си за връзката си с баща ми, така че нито момчето, нито някой друг освен мен знаеха чий син е. Тя реши да отиде до Опидум Убиорум – наскоро преименуван на Колония Агрипина, – където беше много щастлива със съпруга си. Там, под фалшиво име и като се правела на учителка, успяла да се срещне с младежа, който по онова време бил легионер и само на седемнайсет години.
– Как се казва?
– Ами... първото му име е Марк.
– Жив ли е още?
– Аха.
– Охо! Значи все още имам баща! – възкликна Агрипинила.
Клавдий поклати глава.
– Това е тайна, Агри. Никой освен мен не знае истината за зачеването ти.
– Хмм... А Марк не знае ли за мен?
– Не. Майка ти живя в прекрасна вила, предложена ѝ от губернатора на Горна Германия, но нае специална скромна къща за любовното си приключение.
– Влюбена ли е била в него?
– Да... От това, което ми писа, разбрах, че и младежът е бил влюбен в нея. Всеки път, когато не бил на служба, тичал към нейната къща, първоначално за уроци по история, литература и така нататък, а после... Е, бил доста потентен, точно каквото било необходимо на майка ти, за да си възвърне увереността в своята женственост. Сексът бил просто фантастичен. Тя изглеждаше по-млада от годините си и съвсем разбираемо Марк бил омагьосан от красотата ѝ. След пет месеца, когато бременността ѝ започнала да личи, тя му казала, че трябва да се връща в Рим, но останала затворена във вилата си и четири месеца по-късно, ти, мила Агри, си се появила щастливо в този странен свят, който всички споделяме засега.