– Колко ли е била разочарована, че съм момиче?
– Донякъде, признавам... Но остана в Горна Германия и поднови тайната си връзка с моя полубрат, когото започнах да опознавам доста добре от писмата ѝ. Няколко месеца по-късно отново забременя.
– Лесбия?
– Да. Но този път майка ти напусна Германия веднага щом новата бременност беше потвърдена. Върна се в Рим с теб и тогава те видях за първи път.
– Как изглеждах?
– Беше пищящо малко чудовище, което държеше да става на неговото още преди да навърши една година – каза Клавдий и я щипна по бузата. Тя игриво го удари по ръката.
– Внимавай, чичо Клавдий, чудовището може да хапе и до днес!
– Знам, Агри... Както и да е, майка ти реши да отпътува на изток, където имаше приятели от времето, когато беше още с покойния ми брат. Този път беше сигурна, че ще роди момче. Поверих те на майка ми Антония Младата, която вече отглеждаше Друди и Ливила, и с удоволствие прие да гледа и теб в палата си в Анциум. Сестра ти Юлия Ливила се роди на остров Лесбос шест месеца по-късно и затова всички я наричаме Лесбия.
– Какво е търсила майка ми на Лесбос?
Клавдий не отговори, но поклати глава, сякаш искаше да изтрие неприятен спомен.
– Разврат? – попита Агрипинила.
– Да – въздъхна Клавдий. – Не само на Лесбос, но и в много градове от източните провинции. Беше отхвърлена, защото роди още едно момиче и търсеше утеха в сексуални приключения, много по-крайни от тези на майка ѝ Юлия.
– Хмм... – изсумтя Агрипинила с одобрителна усмивка. – Кога се върна в Рим?
– Три години по-късно, през лятото на 780 г. (= 27 г. сл. Хр.). Вече бе навършила четиридесет години, но въпреки подвизите ѝ на изток все още беше красива и изглеждаше поне пет години по-млада.
– Защо е била заточена на Пандатария?
– Две години след като се върна в Рим, преторианският префект на Тиберий, Сеян, който манипулираше императора да го направи наследник на трона, измисли фалшиви обвинения в измяна срещу майка ти и първия ѝ син Друз Нерон, признат за пръв наследник на Тиберий. Чичо ми повярва на Сеян и прати Нерон на остров Понтия (днешен Понца в Средиземно море, край Анциум), а майка ти – на Пандатария. Нерон умря на Понтия година по-късно, вероятно е бил убит от хора на Сеян. Майка ти почина през 786 г. (= 33 г. сл. Хр.), четири години след като беше изселена. Мисля, че си била с нея тогава, нали?
– Не – отвърна Агрипинила. – Живеех с нея на Пандатария през повечето от тези четири години, но когато е починала, с Лесбия бяхме в Кампания. И двете бяхме много нещастни, особено след като един от по-големите ни братовчеди ни каза, че живеем на онзи остров, защото майка ни е изгонена заради предателство.
– Ужасни са кървавите борби за наследяването на трона сред шайката маниаци, заслепени от абсурдната идея, че като станат императори на Рим, ще получат безсмъртие.
– Ти искаш ли да станеш император? – попита Агрипинила. – В момента си пръв наследник на Калигула.
– Калигула е много способен, напредничав и отдаден владетел. Да знаеш, че е гениален. Обичам го дори повече от неговите скаути и му желая дълъг живот и много здрави синове. Колкото до мен, аз вече се обезсмъртих с книгите си.
– Но ако се случи някоя трагедия с брат ми, преди да създаде синове, ти ще станеш император на Рим дори против волята си. Това не е ли твой династичен дълг?
– Ами, ако нещо толкова невероятно се случи, ще изпълня дълга си и ще дам всичко от себе си... но дори не се замислям за такава възможност.
Агрипинила обмисли казаното от Клавдий и дълбоко в себе си се съгласи, че шансовете му да стане император са много малки.
– Дали някъде в Рим или Колония Агрипина се пази мой акт за раждане?
– Не, не е в Колония. Аз лично го внесох в регистъра на ражданията на римските граждани в храма на Юнона Луцина.
– Вписа ли името на баща ми?
– Не. Като патер фамилиас на майка ти имах правото да напиша, че баща ти е римски гражданин от благороден произход, когото познавам лично – което си е самата истина, тъй като баща ти е патриций от Клавдиевия род също като мен.
– И с Лесбия ли направи същото?
– Да. Написах точната дата и мястото на раждане и на двете, но използвах минало време, та да изглежда, че баща ви е починал преди да успее да ви регистрира самият той.
– Значи с Лесбия официално сме сираци?
– Аха... Но няма от какво да се боите. Всички млади Юлиево-Клавдиеви потомци ще наследят много имоти, злато, бижута и титли.