– Друзила знае ли, че сме ѝ полусестри?
– Никога не сме говорили за това. Не мисля, че се интересува от дати.
– Ами Калигула? Нали той ми е патер фамилиас?
– Вероятно знае, но това няма значение за него.
– Може ли някой да отиде в храма на Юнона и да разбере, че не съм дъщеря на Друз Германик?
– Достъп до регистъра на патрицианските семейства имат само патрициите, и то трябва да изтъкнат причина, за да го получат.
– Като каква например?
– Някакъв правен спор за бащинство, гражданство и най-вече за наследство. А не просто за да се намери неудобна информация за теб.
– Ти лично имаш ли достъп до регистъра?
– Предполагам, че да... Защо ме питаш?
– А, просто така. Проверявам... – сви рамене Агрипинила. – Не бих искала някой да разбере, че не съм дъщеря на прочутия римски военен герой.
След като проведе този дълъг разговор със своя "получичо", Агрипинила се почувства облекчена. Вече имаше ясна представа за ситуацията и продължи да крои плановете си.
Два дни след като стана свидетелка на невероятния успех на "Невинност срещу зло" в ложата на чичо Клавдий, намираща се срещу тази на Калигула, Агрипинила вървеше по осветените коридори и мраморните стълби на северното крило на двореца.
Беше облечена в къс пурпурен хитон, опънат плътно около тесния ѝ ханш, а на рамото грациозно бе преметнала чанта, пълна със свитъци. Юлиевата принцеса излъчваше едновременно чувственост и решителност. Дългите ѝ, леко криви крака, красотата на все още разпъпващото се тяло, хубавичкото ѝ личице, обрамчено с черни къдрици, пристегнати в сребърна панделка, и естествената елегантност на осанката ѝ привличаха възхитените погледи дори на батавските охранители, назначени от Калигула да пазят вътрешността на двореца.
Когато стигна до малката, но идеално оформена зимна градина в частните покои на чичо Клавдий, тя огледа огрения от слънцето пейзаж и забеляза една по-широка площадка под колонадата, обгръщаща бюстовете на Цезар, Август и Друз Германик, на която имаше голямо махагоново писалище с метални пирони, пейки и столове от същия материал, покрити с плоски възглавници. Старият црислужник, който я въведе, ѝ предложи да поседне там.
– Господарят скоро ще дойде при вас – каза той и се оттегли, без да се поклони. Агрипинила хвърли чантата си на писалището и няколко свитъка се изтъркулиха по махагоновия плот. След това седна на един от столовете, вдигна краката си на бюрото и размърда пръсти под лентите на сребристите си лакирани сандали.
Клавдий излезе тихо от всекидневната си, облечен в бяла вълнена туника с дълги ръкави със свитъци в ръце, и ѝ се появи в гръб. Спря се за кратко и се загледа в краката ѝ.
– Ако си дошла да ми помагаш за историческите дати – подхвърли, – по-добри си свали краката от писалището, скъпа.
Агрипинила лениво се подчини на молбата му, без да извръща глава, след това се загледа в него, докато той излизаше пред нея. Като всеки зрял мъж, помисли си, и той очевидно обичаше да има около себе си млади хора, готови да го слушат и да черпят от познанията му.
– Само се опитай да си по-малко педантичен, че знаеш каква слава ти се носи, чичо – отвърна му с обичайната си дързост.
– Аз съм просто старателен, безпристрастен учен дилетант, който не се интересува от мнението на другите хора, мила моя племеннице – уточни Клавдий, докато се настаняваше на пейката вляво от нея. Разви два от свитъците си и ги постави един до друг, за да сравни датите и събитията. Тя направи същото със своите свитъци и му помогна да направи списък с дати, отнасящи се за Пуническите войни. Клавдий твърдеше, че много от датите, цитирани от различни историци, си противоречат и трябва да се разглеждат като насочваща рамка, а не като твърда схема, поставящи събитията в безпрекословни календарни връзки.
След известно време Агрипинила забеляза, че очите на Клавдий често се отклоняват от писалището към краката ѝ, които тя нарочно поклащаше, за да разсейва възрастния мъж по време на скучното му научно изследване,
– Да не би да ми зяпаш чатала, а, чичо?
– Ами, не т-т-точно...
– Не ми пробутвай разни глупости за старателност, Кла-кла-клавдий – имитира го подигравателно Агрипинила и се протегна на стола си, от което долният край на хитона ѝ се повдигна и разкри още по-ясна гледка към бедрата ѝ точно под обвития с препаската пубис.
Клавдий преглътна.
– Признай си, чичо. Фантазираш си мръсотии за твоята хубава полуплеменница, нали?
– Така ли мислиш? – попита той, като се направи на изненадан.