Вечерта, когато вестта за развода на Публикола се разпространи сред всички бони, цензорът посети Луций Катег. Каза на младия сенатор, че животът със Скрибония е станал непоносим, и помоли да го свърже с Фабий Лентул, нейния патер фамилиас, за да преговарят за връщането на зестрата ѝ.
Катег се съгласи и го попита дали е говорил с Друзила.
Публикола погледна нетърпеливия сенатор със загадъчно изражение и отвърна спокойно:
– Тя се чувства самотна.
– О! И аз така си мислех! – възкликна развълнувано Катег. – Ще дойде ли на вечеря у нас?
– Ще ти се, а?
– Хайде, Тудитаний! Какво ти каза?
– Изглежда, не се разбира много с брат си.
– Добре, добре, знам това... Ще дойде ли или не?
– Мрази бритското момиче.
– Да ти го начукам, Тудитаний! – извика Катег и удари е юмрук по масата. – Искам да знам за Друзила, не за онази яздеща курва!
– Успокой се. Като говорител на републиканската коалиция трябва да мислиш за политическите последствия на всички твои действия, особено когато искаш да чукаш сестрата на императора просто защото в носа си още усещаш аромата на нейния кунус.
Катег притвори очи. Какво намекваше шибаният цензор? Да не би да бойкотираше връзката му с Друзила? Публикола беше, разбира се, голямо богатство за добрата стара партия, не само заради внушителната си физика и резки маниери, но и заради политическия си опит и популярността си сред масите, натрупана от театралните представления.
– Не критикувам желанието ти към тази прекрасна Юлиева самка – продължи Публикола, – но трябва да съм сигурен, че тя ще ти даде възможност да спечелиш още точки за нашата кауза. Ясно ли ти е това? Пък и като завреш онази си работа в задника ѝ, трябва да натъпчеш и малко републикански идеи в главата ѝ. Повярвай ми, Катег, освен страхотен кунус, това животно има и много мозък, разбираш ли?
– Оценявам загрижеността ти – отвърна Катег, възвръщайки си спокойствието. – Ако приеме да дойде на вечеря в дома ми, ще си сложа доста идеи на онази работа, преди да ѝ я завра във всички възможни отвърстия.
Публикола се засмя. След това каза на Катег, че Друзила се е съгласила да дойде вечерта на иди през януари. Младият сенатор се опита да овладее вълнението си и стисна ръката на цензора по стара римска традиция, за да изрази благодарността си. Публикола добави:
– Тя иска да няма никой друг освен теб. Само вие двамата.
– Хмм... да не се бои от шпионите на брат си?
– Умните хора винаги са предпазливи – усмихна се Публикола.
– Не може ли поне някоя от робините ми да сервира вечеря?
– Никой. Нареди им да приготвят всички блюда предварително, дръж топлите в огнището и сервирай сам, освен ако не се откажеш от глупостите и не вечеряш с тялото на Друзила.
Катег се засмя, прегърна едрия мъж и обеща да събера ценна информация за стратегиите и ходовете на Калигула още на първата си среща с очарователната сестра на императора.
– Очарователна, а? – подхвърли Публикола с лека двусмислена усмивка, като намекваше за произхода на думата (коренът на латинската дума е от fascinum, което означава фалос).
– О, да – отвърна Катег. – Нима силата на нейното очарование не се простира върху фалосите на всички мъже?
Публикола се изхили.
– Вероятно Друди е толкова очарована от всички фалоси, че ще ти даде възможност да очароваш прекрасния ѝ кунус така силно и дълбоко, та ще се влюбиш в нея като хлапак.
Двамата се засмяха на глупавата шега и след това Катег изпрати цензора от дома си.
На следващия ден Друзила отиде да говори с брат си в кабинета му, нагласена с красива златна брошка във формата на пеперуда, инкрустирана с рубини и смарагди.
– Можеш ли да познаеш кой ми даде това бижу? – попита Друзила със загадъчна усмивка.
– Ирод Агрипа? – предположи Калигула, който я бе забелязал да флиртува с приятеля му по време на представлението.
– Не.
– Тогава кой?
– Нашият приятел... Луций Катег.
– О! Ще се срещнеш ли с него?
– Дааааа! Изпрати ми съобщение и тази златна пеперуда, за да потвърди, че няма търпение да вечеряме заедно вечерта на иди.
– Отлично, скъпа Друди! Ще се опиташ ли да изпълниш мисията, която ти поверих?
– Разбира се, Кал. Защо иначе ще ходя да се срещам с най-опасния ни враг?
Калигула кимна с одобрителна усмивка. Друзила му разказа за изблика на ревност на Лесбия, който отнесоха тя и Апелий зад кулисите по време на антракта на представлението, и предложи тринайсетгодишното момиче да получи добър урок, за да се избягват такива проблеми за в бъдеще.