Калигула и Друзила отвърнаха:
– За вечната слава на Рим!
Лесбия и батавците се обърнаха отново и излязоха от кабинета на Калигула.
Два часа преди пладне на иди през януари амфитеатърът на Фламиний вече беше претъпкан с повече от трийсет и пет хиляди души, които тръпнеха в радостно очакване на гладиаторската битка между гота Горан и шестима други мъже, които трябваше да се бият с него до смърт. Схватката бе насрочена за пладне.
Зрителите правеха всякакви видове залози пред десетките публични и частни хазартни агенти, които обикаляха редовете заедно с продавачите на вода, вино, наденички и маринован грах. Триста музиканти, танцьори, мимове, жонгльори, акробати и гълтачи на огън осигуряваха пищно представление преди началото на боя на арената.
Духаше лек вятър, но беше слънчево. Развълнувани жени се тълпяха пред амфитеатъра, за да подкрепят красивия си рус идол, който щеше да се изправи лице в лице със смъртта, за да защити честта на мистериозната си любима. Мекото време даваше възможност на най-хубавите да покажат щедро плът, докато целуваха малки изрисувани статуетки на гота Горан, които търговците продаваха наоколо като топъл хляб.
Под голямата тента на императорската ложа се настаняваха знатните люде. Пръв пристигна едилът Марк Теренций Кота, който отговаряше за гладиаторските борби. След това Белей Пателкул, началникът на градската кохорта, който провеждаше разследването на убийството на Сервилий, последван от боните квестор Лициний Сцевола и съдия Ерминий Санга с вдовицата на Сервилий и двете им деца. Тълпата приветства с аплодисменти и възгласи Марция Кордия, водачката на гилдията на проститутките, която пристигна с десетина видни свои подопечни, всичките с най-хубавите си леопардови кожи върху съвсем голите си тела и ескортирани от най-прочутите сводници на Рим, сред които и Муций с малка шапчица на главата, който се опитваше да се смеси незабелязано с колегите си.
Около шейсет благородници в компанията на съпругите или конкубините си бяха въведени от слугите и заеха местата си под императорската ложа заедно с боните Цецилий Курий, Помпей Глабрион, Тулий Сергий и Луций Ветий. Сенаторите – около стотина, също присъстваха заедно със съпругите и дъщерите си, – всички поддръжници Калигула с изключение на Хортензий Скавър и боните Катон Непос, Фабий Лентул и Луций Катег, се настаниха на редовете до императорската ложа. Над тях бяха няколко десетки скаути и привърженици на Зелените, предвождани от Метелий Габиний и Публий Сертик. Те седяха редом до гръцкия ас, колесничаря Евтикий, актьора Апелий, заобиколен от изпълнителите в "Невинност срещу зло", срез които цензор Публикола Тудитаний с прекрасно облечената Октавия до него. Пак там Аркана и Кардикса приветстваха доста голяма група бритски граждани, живеещи в Рим, и им показваха местата.
Междувременно в императорската ложа се появи Макрон с Тисиос, облечен и гримиран като момиче. След него дойде и Ирод Агрипа – без Ювения, придружен от Пиралис и Нимфидия, двете красиви конкубини, които Калигула временно му бе отстъпил като награда. Дойде и чичо Клавдий, неотлъчно следван от светналата Агрипинила във великолепна тюркоазена дреха и невероятна, обсипана с диаманти тиара върху високо вдигнатата ѝ черна коса, и със също такива диамантени обеци и колие. Всичките бижута някога бяха принадлежали на бабата на Клавдий Октавия (сестрата на Август, омъжена за Марк Антоний), а сега бяха подарени от възрастния Юлиево-Клавдиев принц на младата му племенница.
Помпозният годеник на Агрипинила Домиций Ахенобарб – пръв братовчед на Клавдий по майчина линия – се опита безрезултатно да размени няколко думи с нея, но се отказа и се върна към разговора със сестра си Домиция Лепида, майката на Месалина, и нейния съпруг Валерий Месала Барбат, които току-що се бяха върнали от почивка в Галия Нарбонска. Ахенобарб каза на родителите на Месалина, че е видял Миси няколко пъти във вилата на майка му в Анциум около Нова година, но не знаел нищо за пътуването ѝ на изток, за което Месалина бе уведомила майка си и баща с писмо, оставено във фамилния палат. В него твърдеше, че имала нужда да освежи познанията си по елинистична култура, и обещаваше да се върне преди иди през март.
Накрая, когато генерали, магистрати и правителствени служители заеха местата си в императорската ложа, дванайсет униформени тръбачи на преторианската армия засвириха "Поздрав за Главния". Едилът Марк Теренций Кота, домакин на гладиаторските битки, обяви пристигането на императора на Рим. Тълпата избухна в оглушителни възгласи и аплодисменти, когато влезе взвод от батавски телохранители, които застанаха мирно от двете страни на императорския трон, а тристата участници в подгряващото представление изтичаха под ложата и изпълниха репетиран номер, с който приветстваха върховния владетел на империята. Във връхната точка на вълнението тръбачите изсвириха три призоваващи за внимание трели с дългите си инструменти и в императорската ложа в цялото си великолепие се появи Калигула в приповдигнато настроение, с обсипана със скъпоценни камъни пурпурна наметка и златен лавров венец на главата. Отвърна на станалите на крака ръкопляскащи в екстаз зрители, като вдигна ръце, заслуша се доволно в скандирането "Цезар! Цезар!" и обходи с възхитен поглед множеството красиви жени по трибуните, които излагаха голите си гърди в негова чест, в името на Рим и боговете.