С още възгласи бяха приветствани Лейди Калигула и Друзила, които пристъпиха от двете страни на императора, украсени с тиари и бижута, и двете в еднакви сини дрехи, шити лично от прочутия стилист Петроний Нигер, с дълбоки деколтета, покрити само с единствен слой муселин, под който гърдите им се виждаха почти като на разголените жени в тълпата. Друзила бе закичила косата си с пеперудата брошка на Катег за радост на младия сенатор, който я изпиваше с очи от сенаторската редица зад батавците. Докато Друзила заедно с Лейди отвръщаше на аплодисментите на зрителите, тя улови накъде гледа Катег, възнагради го с дълъг чувствен поглед и целуна пеперудата, от което сърцето на сенатора заби така бързо, сякаш щеше да прескочи от гърдите му. Той разбра, че и принцесата няма търпение да се срещне с него на вечерята, която трябваше да се състои в този ден след игрите.
Докато актьорите от подгряващото представление бързо се изнасяха от арената, Калигула седна на покрития с кадифе трон с висока облегалка, Лейди и Друзила се настаниха на подобни столове от двете му страни, едилът седна до Друзила и всички останали заеха местата си в императорската ложа и по редовете на целия амфитеатър. Атмосферата беше наелектризирана. Почти година в града не бе имало бой до смърт. А случаят с гота Горан така развълнува римляните, че те чакаха с нетърпение да видят окончателната му интригуваща развръзка.
Отекнаха бурни викове, след като обявиха шестимата гладиатори, избрани сред всички провинили се да се бият до смърт с убиеца на патриция Квинт Публий Сервилий в поредица от схватки, докато справедливостта възтържествува. Произнасянето на имената, рождените места, възрастта, победите, пораженията им и завършените от тях школи се заглушаваше от обидни възгласи и възклицания, показващи съвсем ясно кой е фаворитът на тълпата.
Шестимата мъже излязоха на арената – трима рециарии с големи мрежи в десните ръце и тризъбци в левите и трима мурмилони, въоръжени по галски с шлемове с големи гребени, метални протектори на краката, големи овални щитове и дълги мечове. Те бяха аплодирани от Калигула, Лейди и Друзила, които трябваше да са неутрални, и особено от боните, патрициите и вдовицата на Сервилий. Всички съмнения в предпочитанията на народа и на повечето хора в императорската ложа се стопиха след мощните възгласи на мъжете зрители и възторжените писъци на жените, които приветстваха представянето на гота Горан. Ескортиран от Семпроний Ватия, с чиято школа имаше договор, красивият рус младеж, облечен и въоръжен в тракийски стил с малък кръгъл щит и извит като коса меч, излезе на арената сред дъжд от цветя и конфети, с които го обсипа тълпата.
Седмината гладиатори прекосиха през арената и се строиха под императорската трибуна. Протегнаха десните си ръце, четирите им пръста бях плътно прилепени един към друг, а палците им стърчаха и сочеха голите мечове (символ на всяка битка до смърт). Поздравиха императора, като извикаха в един глас обичайното: Ave, Caesar! Morituri te salutant! (Привет, цезаре! Отиващите на смърт те поздравяват!) Калигула също протегна дясната си ръка напред с дланта нагоре и я раздвижи, посвещавайки така смъртоносната схватка на публиката, която отново изригна в буреносни аплодисменти.
Клавдий каза на Агрипинила, че е заложил доста пари на Горан, убеден, че ще победи и шестимата си противници.
– Защо? Да не си получил знак от богинята Фортуна? – попита го тя с безизразен поглед.
– Никакви знаци, скъпа – отвърна Клавдий. – Техническа оценка. Готът се бие в тракийски стил, което означава подвижност, скорост и решителност да убива. Младежът е перфектно подготвен и този стил му подхожда. Въпреки че мурмилоните са добре защитени, те са прекалено тежкоподвижни, за да се бранят от него, а дългите им мечове нищо не струват срещу бързия млад атлет, който може да избегне като тигър всеки техен удар.