– Ами рециариите? Те не са ли най-смъртоносните секутори (преследвачи) на тракийските бойци? – оспори тезата му Агрипинила, която вече имаше доста познания за гладиаторските битки.
– Те, разбира се, са по-опасни. Схватките между траки и рециарии могат да продължат дълго, но ако готът е трениран да издържа на дълги битки, както съм чувал, накрая той ще спечели.
– Хмм... Не знам, Клавдий. Не е лесна работа да победиш шестима души едновременно. Дори да убие първия, вероятно ще го ранят и накрая ще е останал без сили. Ако най-добрият рециарий се окаже последният му противник, ще загуби.
– Искаш ли да се обзаложим? – предложи чичо Клавдий, който си падаше по залозите, игрите със зарове и таблата (игра подобна на дамата, но от египетски произход).
– Какъв залог предлагаш? – прошепна Агрипинила в ухото на чичо си.
– Чакай да измисля някакъв добър.
Започна първата схватка. Горан се изправи срещу един огромен мурмилон, който се биеше с животинска ожесточеност и успя да изтръгне няколко залпа от аплодисменти с живописните си удари. Накрая рани гота отстрани в гърдите, но загуби равновесие ѝ падна в пясъка. Подвижният рус мъж скочи отгоре му и насочи тракийския си меч към гърдите му. Мурмилонът го ритна с коляно в слабините и публиката веднага започна да го освирква. Готът се търколи на земята. Цялата публика затаи дъх, докато мурмилонът се опитваше да го довърши с големия си тежък меч. Но любимецът на тълпата избегна удара на противника си и го рани в бедрото. Огромният гладиатор залитна. По-младият го хвана и го свали на земята. Сбиха се като лъвове в пустинята, накрая Горан успя да се озове върху врага си и вдигна извития си като коса меч над главата му. Тъй като се бе бил смело, мурмилонът вдигна юмрук, – така молеше животът му да бъде пощаден. Горан се поколеба. Тълпата сочеше с палци надолу и крещеше: "Iugula! Iugula! Iugula! " (римски възглас, призоваващ за убийство с прерязване на сънната артерия). Горан вдигна противника си, после направи бързо салто и преряза гърлото му с един от тайните си удари. Уби го на място.
Публиката скочи на крака и пощуря, ревеше с единодушен ентусиазъм поздрави в чест на великолепната победа на гота. Със смъртни маски на лицата, съдиите се втурнаха на арената, за да проверят състоянието на мурмилона, обявиха го за мъртъв и го извлякоха от кръга. Междувременно възгласите затихнаха и секундантите на Горан му помогнаха да отиде до ъгъла си и се погрижиха за кървящата рана на гърдите му.
– Все още ли искаш да се обзаложиш? – попита Агрипинила чичо си Клавдий, който си гризеше ноктите и разтревожен наблюдаваше как секундантите на Горан си вършат работата. Беше облекчен донякъде, но забеляза, че не го отвеждат към лазарета.
– Разбира се, този човек се бие като лъв – отвърна той.
– И какво си готов да изгубиш?
– Ще заложа голямата си перла, която толкова много ти харесва.
– Добре. Ами ако спечелиш?
– Ще ми позволиш да ти татуирам буквите К и А на задните части.
– Знаеш ли как се правят татуировки? – прошепна тя в ухото му. – Или това е просто извинение да ми набодеш задника?
– Ще се изненадаш колко съм добър и в двете.
– Добре, стар мръснико. Договорихме се – съгласи се Агрипинила. – Аз наистина искам тази перла.
Междувременно, докато чакаха да зашият раната на Горан, трима мавританци – двама мъже и млада жена, – осъдени да бъдат хвърлени на лъвовете заради грабеж, бяха въведени голи на арената от десетина преторианци, водени от претора, който обяви присъдите им. Групата се строи пред императорската ложа, а магистратът изложи основанията за наказанието им и помоли императорът да го потвърди или да ги помилва. Тълпата сочеше с палци надолу и крещеше: "На лъвовете! На лъвовете!" Калигула протегна ръка със свит юмрук и протегнат настрани палец и така подтикна публиката да стане още по-шумна, след това безмилостно обърна пръста си надолу.
Гардовете подадоха по една кама на всеки един от тримата затворници, за да имат някаква възможност за защита, след това излязоха заедно с магистрата и ги оставиха на произвола на съдбата. От ниска порта на арената с рев се втурнаха дванайсет изгладнели възрастни лъва. Насърчавани от глъчта на зрителите, големите котки се втурнаха след мавританците, хвърляха се върху тях и ги подмятаха в лапите си. След минути младата жена бе съборена и разкъсана. Двамата мъже обединиха силите си и убиха един лъв, но също бяха разкъсани от останалите зверове.
Лейди покри очите си ужасена, останалите чувствителни жени също извърнаха глави, за да не гледат лакомията на лъвовете, които се биеха помежду си за трите трупа на жертвите и дъвчеха плътта им сред локви кръв. Друзила и Агрипинила бяха свикнали с безмилостните ритуали на римското правосъдие и понесоха сцената, не бяха изпълнени с удоволствие, но и не замижаха.