– Защо позволяваш изпълнението на такива жестоки смъртни присъди? – попита Лейди съпруга си.
– Такива са традициите ни, скъпа. Осъдените престъпници чужденци отиват за храна на лъвовете – отвърна Калигула,
– Ами римските граждани?
– Зависи от положението им. Благородниците и патрициите се изпращат на заточение и им се отнема собствеността. Плебеите са пребивани с камъни на публични места, робите се разпъват на кръст от господарите си. Но битовата престъпност е много рядка сред римляните. Голямата им страст са политическите конспирации, подкупите и държавната измяна. В такива случаи виновните се удушават в Тулианум (малък затвор близо до рострата, построен от Сервий Тулий, шестия римски цар) или просто се екзекутират от пазачите.
Укротителите върнаха обратно лъвовете в клетките им и около стотина работници почистиха арената от останките на тримата мавританци и пръснаха чист пясък върху кървавите локви.
Битката между гота Горан и неговите противници започна отново сред силни възгласи. В живописна серия от героични схватки идолът на тълпата победи и останалите си петима съперници. Трима от тях бяха убити с един удар от феноменалния рус атлет, а останалите двама бяха свалени на земята и обездвижени под заплахата на тракийския му меч. В последните два случая, докато цялата публика сочеше с палци надолу и настояваше за гибелта на повалените гладиатори, готът гледаше към императора и очакваше неговата присъда. Въпреки няколкото палеца нагоре, размахвани от някои бони и конници, Калигула угоди на народа си, като всеки път сочеше надолу.
Още цветя и конфети поздравиха победителя на арената. Няколко обезумели голи до кръста жени се втурнаха към красавеца, но бяха грубо отблъснати към трибуните от пазачите.
Клавдий погледна самодоволно Агрипинила.
– Боя се, че върху сладкото ти задниче завинаги ще остане следа от тайната ни любовна история, скъпа моя племеннице – прошепна ѝ той.
– Това май ти харесва, а? – изгледа го снизходително Агрипинила и го целуна набързо. След това забеляза, че има раздвижване на арената и се усмихна. – Но по-добре да изчакаме да обявят пълната победа, скъпи мой чичо.
В пълно недоумение Клавдий погледна към разпоредителите, които обявиха, че нубиецът Лотар ще се бие с гота Горан до смърт. Великолепният черен гладиатор, който бе домакин на празненството в таверната на Ромул в навечерието на Рождеството на слънцето и се наслади заедно с приятелите си на услугите на Месалина, излезе на арената, посрещнат от смесените реакции на народа и обнадеждените аплодисменти на боните. Поздрави императора и размаха снаряжението си на рециарий – тризъбец и мрежа – към тълпата. Раздразненият Клавдий се обърна към Калигула.
– С-с-спри това б-б-безумие, Кал! Готът спечели б-б-безапелационно!
– Съжалявам, К-к-клавдий – отвърна подигравателно Калигула. – Може да изгубиш всичките си залози, но ние имаме намерение да гледаме най-великата схватка в гладиаторската история.
– Но т-т-това н-н-не е по п-п-правилата!
– Грешиш, скъпи чичо. Правилата позволяват да се пуснат двама допълнителни самостоятелни претенденти – поясни Калигула. – Нали така, Теренций?
Едилът Теренций Кота потвърди и Друзила подкани чичо Клавдий да вика в подкрепа на гота, защото той без проблеми може да победи нубиеца. Дълбоко разочарован, Клавдий се обърна към Агрипинила.
– Събирачите на залози сигурно са предложили на Лотар огромна сума, за да не плащат спечеленото на тези, които са заложили на младежа – изръмжа той на племенницата си.
– Играй честно, чичо. Ще ти направя хубав масаж като благодарност за перлата, става ли?
Смъртоносната схватка между Лотар и Горан бе наистина най-великата, състояла се в Рим през последните стотина години, откакто в столицата на империята се провеждаха гладиаторски борби. След поредица от живописни атаки русият атлет нанесе дълбока рана в бицепса на нубиеца, но накрая черният шампион уви гота в мрежата си, хвърли го на земята и вдигна тризъбеца, обърнат към императора в очакване на присъдата. По-голямата част от тълпата сочеше с палци нагоре и молеше Калигула да пощади живота на гота. Боните и конниците гневно насочваха палци надолу и искаха незабавна справедливост за убиеца на Сервилий. Калигула изчака доста дълго преди да вземе решение, след това предприе огромен политически риск и обърна палеца си... нагоре!