Вдовицата на Сервилий избухна в сълзи. Конниците се омърлушиха. Боните закрещяха ожесточено, но огромното мнозинство аплодираше милостта на императора. Лотар пусна от мрежата изпадналия в неизгодно положение гот и го остави да лежи на земята, след това се приближи към императорската ложа и вдигна тризъбеца в знак на победа. Но Горан знаеше, че Семпроний Ватия ще го продаде на галерите на имперския флот и избра смъртта пред тежкото робство. Скочи на крака и замахна с меча към гърба на нубиеца. Пред очите на окаменялата тълпа нанесе впечатляващ, но повърхностен удар по рамото на победителя, който освен да разяри якия черен гладиатор, не можеше да постигне нищо друго. Лотар бързо отвърна, като уви нападателя си в мрежата, притисна го към земята и вдигна тризъбеца над него. Погледна императора, който, без да се колебае насочи палец надолу още преди някой да му подскаже нещо друго. Тълпата затаи дъх. Лотар погледна Горан, знаеше, че младият гот можеше лесно да го убие, но не го направи, а нападението му бе начин да умре на арената.
– Сбогом, приятелю! – каза нубиецът на иберийски на гордия си колега. След това натисна тризъбеца в гърдите на Горан и го забоде за земята.
Жените се разплакаха и хвърлиха последните си цветя върху мъртвия си идол, а мъжете коментираха изключителната битка и поздравяваха императора със силни възгласи в името на вечната слава на Рим. Друзила кимна на Катег, в чийто поглед се четеше нетърпението да се срещнат на вечеря. Калигула поздрави едила Теренций Кота за прекрасната организация. Друзила добави и своите похвали и каза на Кота, че в близките дни ще го посети в кабинета му. Имаше предвид заради лиценза на Муций, но изтъкна като причина желанието си да му помогне с бюджета. След това заедно с Лейди последваха Калигула на излизане от амфитеатъра сред тълпи от поздравяващи ги почитатели, които батавските телохранители трудно удържаха.
Родителите на Месалина поканиха няколко магистрати и конници с жените им на вечеря в двореца си на хълма Авентин, не забравиха и Ирод Агрипа. Еврейският принц учтиво отказа, но с удоволствие разреши на Пиралис и Нимфидия да придружат Домиций Ахенобарб и Хортензий Скавър, които също щяха да ходят у Домиция Лепида. После си проправи път през множеството и забърза към голямата си покрита носилка, където го чакаше Ювения, гола като сирена и по-омагьосана от влюбено за първи път малко момиче.
Публикола напусна ложата заедно с Октавия, преди да започнат да го критикуват за развода му със Скрибония, който някои от боните смятаха за обида, тъй като цензорът бе прогонил жена от благородното семейство на Фабиите, предвождано от техния съратник Фабий Лентул, за да започне връзка с млада робиня, която имаше безсрамието да прави секс на сцената под покровителството на императорската сестра. Муций утеши Марция Кордия и нейните колежки от гилдията на проститутките, дълбоко натъжени от трагичния завършек на еднодневната връзка между Месалина и Сервилий. Той изпита огромно облекчение, че никой не бе разбрал за участието му в организирането на съдбоносната среща. Сега, след като ревнивият гладиатор беше мъртъв, вероятността да замесят името му в цялата случка беше равна на нула. Метелий Габиний и Публий Сертик, насрочили бурно празненство на Зелените за същата вечер, поканиха дългокраките проститутки в леопардови кожи да се присъединят към тях и да доведат колкото могат повече колежки в Залата на Херкулес Инвиктус (публично средище, посветено на култа към непобедимия Херкулес близо до портите на Циркус Максимус), което бяха наели и украсили за случая.
Чичо Клавдий се помота с Агрипинила пред амфитеатъра, за да обсъди залозите си и да събере печалбите си от тези, в които бе предвидил шест чисти победи за гота. Всъщност между събирачите на залози и клиентите им избухнаха оживени спорове, тъй като русият шампион бе убит, след като спечели шестте насрочени схватки. Никой не знаеше дали правилата позволяват с него да се бият още двама допълнителни претенденти след шестте победи. Накрая агентите на Клавдий отказаха да му изплатят тези залози, в които бе предвидил пълна победа, но хитрият патриций все пак си тръгна с прилична сума. Докато се прибираха с Агрипинила на неговата носилка, той обяви, че е спечелил и облога си с нея.
– Да приемем, че и двамата сме спечелили – намери разрешение палавата племенница.
– Май много искаш да получиш голямата перла, а, малка мръснице? – каза чичото и я погали по задните части.
– Естествено... Но ти пък ще имаш възможността да ми набодеш задника и да се подпишеш на него завинаги, гаден дърт развратник.