Изкушена, но все още колеблива, майката на Ения потри корема си с две ръце през тясната розова дреха, сякаш искаше мнението на животното в себе си. Под забързващия се ритъм на барабаните и флейтите в ръцете на музикантите край нея останалите мъже я галеха по едрия ханш и налетите бедра, като едновременно с това се опитваха да развържат връзките и панделките, които държаха дрехата ѝ.
– Не, не, не... – повтаряше Фулвия и ги отблъскваше. Но после разтвори ръце и се втурна напълно облечена към ваната, поклащайки бедра в ритъма на музиката. Мъжете ѝ помогнаха да изкачи дървените стъпала към ръба на ваната. След това я поеха и я свалиха в топлата вода. Дрехата ѝ плътно прилепна към едрата ѝ фигура, но ръцете на възбудените младежи намериха бързо дебелите ѝ бедра, когато тя заплува чувствено към тях и усети как еректиралите им пениси я докосват през безбройните ѝ воали и собствените им хитони под водата. Устите им се впиха в страстни целувки, те засмукаха дебелите ѝ устни и похотливия ѝ всепроникващ език.
Тя започна да стене и да разтваря късите си тлъсти крачета като жаба, усети някакви ръце да разхлабват връзките около кръста ѝ, да опипват огромните ѝ меки гърди. Някой засмука забележителните ѝ големи зърна, които ставаха все по-твърди в устите на разбеснелите се момчета. Други ръце се протегнаха под водата и започнаха да галят слабините ѝ, да отместват препаската ѝ и да опипват месестата ѝ широка вулва, изцяло покрита и заобиколена от гъст храст меки косми, които се поклащаха под пръстите им, разтварящи закръглените ѝ срамни устни и потриващи чувствителния ѝ клитор, за да увеличат страстта, която разтопяваше сърцето ѝ.
Каква прекрасна топла вана! Какво удоволствие ѝ доставяха всичките тези усти и ръце! С каква наслада мъжете опитваха цялата тази плът, плувнала сред воали и хитони, когато повдигнаха дрехата ѝ над бедрата! А как се мяташе и гърчеше тя, как крещеше, докато те хапеха огромните ѝ заоблени бедра, изяждаха пльокащия ѝ горещ кунус, опитваха пикантните ѝ сокове под и над водата, повдигаха и разтваряха краката ѝ, лижеха и хапеха ануса ѝ и вкарваха с пръстите си вода в него, атакуваха пулсиращия ѝ клитор като гладни акули!
Но ненаситната сабинска матрона ги остави да правят всичко, което поискат, с такава всеотдайност и нагорещена чувственост, че те нямаше как да не изпомпат цялата си трескава мъжественост в нея, завираха твърдите си членове в устата и гениталиите ѝ, сякаш искаха още да надуят дебелото ѝ тяло, за да не му позволят да потъне на дъното на ваната. Тя реагира като прострелян с харпун кит и започна да подканя младежите да проникват още по-дълбоко в нея, когато усети оргазмът ѝ да избухва на няколко последователни серии, докато те се редуваха бързо между пълните ѝ бедра, разплискваха вода извън ваната и я чукаха до краен предел, а останалите държаха краката ѝ разтворени и раменете ѝ над водата, въпреки нейните мятания и писъци.
След като изгуби майка си от поглед, Ения се разходи и пооглежда известно време из тълпата, отблъсквайки домогванията на различни млади мъже, привлечени повече от елегантната ѝ туника и чувственото ѝ лице, отколкото от тялото ѝ, което бе пропорционално, но прекалено слабо и дребно за обичайния римски вкус.
Въпреки това трима мъже я последваха в един коридор. Типичният ѝ сабинянски външен вид беше доста стимулиращ за агресивните римски женкари – големи черни очи, матова средиземноморска кожа, леко издадена челюст, голяма уста, бели равни зъби, месести устни, гъсти черни вежди и буйна тъмна коса. Вероятно и миризмата ѝ на самка също оказваше възбуждащ ефект върху мъжете.
Тя се спря и се огледа, очевидно бе, че търси някого. Тримата мъже се приближиха към нея.
– Търсиш ли някого? – попита най-високият.
– Пълна жена с прилепнала розова дреха – отвърна Ения.
– Мисля, че я видях – каза той и смигна на приятелите си.
– О, така ли? Къде?
– Ела, ще ти покажа – подкани я мъжът без колебание.
Ения му повярва и го последва, а другите двама безмълвно тръгнаха от двете ѝ страни. Разминаха се с двама охранители, които я погледнаха и продължиха надолу по коридора.
– Ти сабинянка ли си? – попита високият.
– Да – отвърна тя спонтанно и веднага си прехапа езика. Щеше да е по-добре да бе излъгала, тъй като знаеше, че сабинянките се смятаха за лесна плячка от римляните.
Мъжът се насочи към един осветен вход, но се спря и се обърна към нея. Другите двама я притиснаха отзад.
– Обичам сабинянките – заяви високият и веднага постави ръка на пубисната ѝ кост, притисна пръста си в нея през туниката, а другите двама я прегърнаха и ѝ хванаха ръцете.