Потисната от тези мисли, Ения се обърна към единият мъж зад нея с намерението да му каже да спре, но когато отвори уста, той просто я целуна и тя му отвърна, сякаш само това бе чакала. След това всички я целуваха, галеха, мачкаха. Повдигнаха я отзад и разтвориха краката ѝ. Ооо, тя усети големите им пениси да се търкат между бедрата и задните ѝ бузи!
– Не, не можете да го направите! Обещахте ми... – простена, когато Септимий извади пръстите си и потри ерекцията си в разтворените ѝ слабини.
– Но го искаш, нали? – каза Септимий.
– Да, но не бива... Аз съм омъжена.
– Да отидем в някой кубикулум – предложи мъжът зад нея.
– Наехме най-добрия, преди да те срещнем – вметна другият.
– Ооо, защо ме изкушавате? – простена тя задъхана.
– Защото искаме да те изчукаме наистина добре.
– И искаме да те накараме да свършваш като полудяла.
– Не, не искам да свършвам. Имам уговорка.
Септимий вкара главичката на члена си в нея и я раздвижи навътре и навън, без да натиска.
– Мога да те накарам веднага да свършиш, знаеш ли? – каза ѝ.
– Знам, но е прекалено опасно – отвърна останалата без дъх Ения.
– Тогава да отидем в кубикулум – настоя пак мъжът зад нея и разтресе гърдите ѝ.
– Ооо, колко сте упорити – простена тя, докато Септимий и приятелите му продължаваха да я карат да изпитва още по-голямо желание.
– Това е, защото сабинянките са много горещи... – обади се мъжът, който потриваше еректиралия си пенис между задните ѝ бузи.
– И ароматът ти е толкова силен, че не можахме да устоим да не тръгнем след теб – допълни другият.
– Ако ме замъкнете там, ще ме убиете – сподели притесненията си тя.
– Не, скъпа. Само ще те доведем до гаудиум, толкова силен, колкото можеш да понесеш, а когато ни кажеш – ще спрем.
– Сигурни ли сте? – поиска уверения тя.
– Заклеваме се... – заяви Септимий и другите двама повториха думите след него.
– Ще свърша много скоро, да знаете – простена съблазнителната сабинянка, като притискаше мократа си вулва в еректиралия му член.
– Знам... но можеш да свършиш още много пъти, нали? – усмихна се лукаво Септимий и гризна устните ѝ.
– Може би, но вие не трябва да ме държите там повече от един пръстен на свещта, разбрахте ли? (Свещите с пръстени, се използвали за измерване на времето. Един пръстен бил равен на половин час.)
– Заклеваме се... един пръстен, не повече.
– Добре тогава... да вървим.
Тримата я прегърнаха и я пуснаха на земята. Коленете ѝ се подгънаха. Тя едва се държеше на крака, трепереше до тях, но накрая успя да овладее възбуденото си тяло.
– Трябва да отида да изпълня уговорката си не по-късно от полунощ, разбирате ли? – обясни тя и пристегна препаската около кръста си, опъна туниката и оправи косата си.
– Нямаш проблеми, остават поне още два часа до полунощ – успокои я Септимий.
Ения въздъхна поуплашено.
– И ще бъдете мили с мен, нали?
– Разбира се, скъпа – отвърна Септимий, докато другите двама продължаваха да я целуват нежно по шията. Тя пое дълбоко дъх. След това последва тримата си ухажори, които я изведоха от тъмния ъгъл. Всички заедно забързаха по коридора към мястото, където се намираше наетия от тях кубикулум. Но точно преди да стигнат там, Метелий Габиний, който бе тръгнал да търси Ения заедно с двама охранители и който я бе забелязал по-рано на това място, я зърна изотзад в далечината.
– Ения! – извика ѝ високо.
Ения замръзна. Обърна се и разпозна младия скаут, който я покани на празненството на Зелените, като ѝ обеща, че и Калигула ще е там и ще се срещне с нея насаме.
– О, здравей, Метелий! – извика тя и махна.
– Кой е този? – попита Септимий.
– Човекът, с когото имам среща – отвърна тя бързо.
– И ще ни изоставиш? – попита един от другите двама натъжен.
– Налага се...
– Може ли да се срещнем пак, Ения?
Ения огледа лицата им. Бяха разочаровани, че от ръцете им се изплъзва такава гореща жена, но се надяваха пак да я видят.
– Добре – прошепна тя. – Ще се върна тук след два дни, час след залез слънце.
Зарадва ги с това обещание, сбогува се с тях и тръгна с достойнство към Метелий. Сърцето ѝ заби в гърдите, когато скаутът ѝ каза, че императорът е пристигнал инкогнито.
– Иска ли да ме види? – попита тя, едвам прикривайки вълнението си.