– О, толкова съм възбудена... – промърмори и започна да люлее таза си напред и назад.
– Струва ми се, че някой друг преди това те е възбудил.
– О, да... Онези трима мъже, опипваха ме доста дълго... – Тя направи гримаса. По дяволите, помисли си... Защо си толкова наивна, Ения? Никога не трябва да си признаваш такива неща! – О, Метелий, не казвай това на Калигула.
– Защо не! Той обожава жени, които лесно се пускат на непознати.
– О, нима?
– Да. И какво правеха с теб тези трима мъже?
– Притиснаха ме в ъгъла и ме галеха.. Накараха ме да си разтворя краката и проникнаха в мен с пръсти... много пъти.
– И ти се подмокри като сюнгер, а? – попита Метелий и завъртя пръстите си в нея.
– Да, така стана... Те ми запретнаха туниката... вдигнаха ме и разтвориха задните ми бузи и бедрата ми... подпряха ме с големите си парчета...
– Оправиха ли те?
– Не, но искаха да ме чукат много здраво и тъкмо ме дърпаха към един кубикулум, когато ти ме видя и ме повика.
– И ти бе готова да се изчукаш и с тримата?
– Дааа! Дали Калигула щеше да е доволен, ако го бях направила?
– Разбира се.
– Оооо... – въздъхна тя. След това целуна като полудяла Метелий, усети ерекцията му, как членът му се подава от хитона и се насочва към слабините ѝ. – Добре тогава... Вземи ме!
– Не, съжалявам, Ения. Не съм непознат – промърморя младежът и се насили да се отдръпне от апетитната сабинянка въпреки желанието си да ѝ го вкара веднага.
– О, да, прав си! Не можеш да го направиш... Но да знаеш, че съм готова.
– Добре. Нека ти вържа очите.
– Да... И по-бързо!
Метелий извади дълъг черен шал от джоба си и го затегна около главата ѝ със здрав възел. След това извади малката кожена кутийка, която Калигула му даде сутринта заедно с указанията за Ения. Бръкна с мокрите си пръсти в нея и десетина мушички кантарида полепнаха по тях. Невиждащата Ения усети пръстите му да се пъхват дълбоко във вагината ѝ и си помисли, че го прави само за да увеличи желанието ѝ. Младият мъж взе още буболечки от кутийката и ги завря в ануса ѝ. Още не усещаше да я хапят, но го чу да отваря вратата на стаята, да я бутва леко вътре и да затваря след нея.
– Цезаре... Там ли сте? – прошепна Ения и влезе като сомнамбул в голямата слабо осветена стая. Гола и с високи сандали изглеждаше много приятно, гарвановочерната ѝ коса още бе вдигната на кок на главата ѝ и уравновесяваше черния храст, който украсяваше долната страна на корема ѝ. Усети към нея да се приближава мъж, който започна да я гали навсякъде.
– О, цезаре. Измъчих се да ви чакам толкова дълго.
Той я сграбчи. Тя също го сграбчи. Той започна трескаво да опипва слабините ѝ и да прониква дълбоко в мократа ѝ дупка. Тя го целуна, после въздъхна шумно и дълго. Ооо... божествената му сила вече бушуваше в нея! Притисна се в тялото му, вдигна коляно към талията му, търсейки незабавно облекчение, като бясно въртеше таза си към ръката му.
– О, любов моя... Отново ме подпали – простена тя и изгуби представа за реалността, когато ужилванията на мъничките буболечки станаха по-осезаеми. Не бяха болезнени, дори не можеше да ги определи като ухапвания, но така силно стимулираха гениталиите ѝ навсякъде, от клитора до най-големите дълбини на утробата и червата ѝ, че тя запулсира като вулкан, готов да изригне с цялата си мощ.
– О, не... Не спирай! – помоли тя, когато той извади пръстите си от нея. – Моля те, какво правиш? Говори ми!
– Върви! – нареди ѝ той с дрезгав глас.
Хвана я за ръка и я поведе в кръг около себе си, като гледаше как потрепват бедрата ѝ от ухапванията на божествената му сила. Накара я да се завърти и се отдалечи. Тя се въртеше, стенеше, притискаше корема си с ръце. След това се хвърли към него и го прегърна. Той потри зърната ѝ и това увеличи конвулсиите на тазовите ѝ мускули. Целуна го, а той подръпна космите между краката ѝ и завъртя пръст около клитора я.
– Вземи ме, цезаре! Горя... – простена тя.
Но Ения не знаеше, че това вече беше друг мъж. Бе така овладяна от желание и от усещанията, които се надигаха в таза ѝ, че не можа да усети разликата. Още около двайсет мъже тихо се подпираха на стените и я гледаха. А тя не чуваше как всеки един пристъпва към нея, после се отдалечава и друг заема мястото му.
Зад превръзката на очите тя си мислеше винаги, че това е той... и продължаваше да го нарича "цезаре", "бог", "господар", само че Калигула не беше там. Той я преотстъпи на най-верните си скаути като награда за службата им, и предложи цялата схема на Метелий Габиний същата сутрин преди гладиаторските боеве. Само помоли младежите да му докладват на следващия ден за реакциите ѝ.