Докато тя бе завладяна от ръцете и устите им, празнеше се като паленце и стенеше като нимфа от свещените гори на Дионисий, друг младеж – звероукротител – подкара към леглото бял мъжки царствен лебед. Метелий и останалите се отдръпната и повдигнаха главата ѝ. И тогава тя видя бога, заобиколен от магическа аура! О, в какъв сън се намираше? Дали това бе истина? Нямаше време обаче да мисли, защото великолепната бяла птица запърха с огромните си криле и скочи на леглото пред откритите ѝ слабини, а Метелий и останалите държаха коленете ѝ вдигнати до гърдите и предлагаха на величественото животно директна гледка към влажните ѝ космати гениталии. О, да! Богът лебед я гледаше и поклащаше дългия си врат над тялото ѝ.
– Ела, императоре, ти, бог и господар мой – простена тя. И той сякаш разбра думите ѝ, захапа силно плътта на корема ѝ, започна да я щипе по слабините и дори да кълве клитора ѝ, след това пъхна жълтата си човка в нея. Ооо... колко мощен, и в същото време нежен и приятен беше божественият ѝ любовник! Колко добре усещаше той желанията ѝ! Как хубаво я целуваше! Тя надигаше таза си към него, свършваше с него, стенеше сладки думи и му отдаваше душата си.
Подтикван от дресьора си, благородния лебед пляскаше с разтворените си криле и подскачаше около бедрата ѝ, докосваше пулсиращия си корем до слабините ѝ, търсеше и намираше начин да докосне тръпнещото си генитално отвърстие в нейното, извиваше се над него, пищеше в отговор на силните ѝ викове, кълвеше гърдите ѝ и се блъскаше в отворения център на вулвата ѝ бързо и силно, като обвиваше тялото ѝ с криле. Дори и при липсата на пенис, безмилостният натиск на неуморимия му полов орган върху клитора ѝ и шумните изблици на соковете ѝ бяха толкова невероятни, че тя се чувстваше напълно пронизана, отвръщаше на трескавите му тласъци, като се притискаше и тя в него, свършваше, прегръщаше шията на лебеда, докато той не я издърпа от ръцете ѝ и не започна да я кълве пак. О, боже мой! Той беше точно над нея, всмукваше клитора ѝ във втвърденото си отвърстие с неудържима сила!
"Да! Даааааа!", крещеше Ения, докато пулсиращия сфинктер на големия лебед поглъщаше и не пускаше еректиралия ѝ орган на удоволствието, държеше го силно и надълбоко в себе си, опъваше и стискаше, докато напълно я побърка с ускоряващия се ритъм на копулацията им. "Да!Даааааа!" – викаше наелектризирината сабинянка, когато спазмите ѝ се усилиха и стигнаха до агония, в ритъм с митичния ѝ любовник! И той свърши, изстрелвайки серия мощни откоси право върху твърдата ѝ розова пъпка! И докато свършваше също с пълна сила, животът се изпари от мозъка ѝ и тя затаи дъх, изпаднала в царството на малката смърт! Но продължи да умира, трепереше, останала без контрол, докато той обливаше разтворената ѝ вулва и вливаше обратно живота в нея. Тя се опита да сграбчи своя бог и да го задържи между бедрата си дори когато нямаше какво повече да ѝ даде. Но дресьорът отдръпна лебеда надалеч. Все още бореща се за въздух, Ения сграбчи Метелий и затрепери в прегръдките му, а буболечките в нея бяха все така безмилостни.
– О, Метелий! Хайде! Влез в мен! – промърмори тя.
Всичките възбудени младежи се скупчиха около нея, започнаха да я прегръщат и целуват, да я хапят, щипят и пошляпват навсякъде. Метелий се качи бързо върху нея ѝ заби еректиралия си пенис. След като чака толкова дълго да го вкара в загадъчната сабинянка, той я блъскаше като луд и се радваше на виковете и изригванията на неудържимия ѝ оргазъм.
След Метелий всички останали негови млади приятели се сношаваха с нея от всички страни и по най-изобретателни начини. Влизаха отпред и отзад едновременно, пляскаха я, вкарваха цели ръце в горящия ѝ кунус, докосваха и драскаха шийката на матката ѝ, докато физическото изтощение на любовниците най-накрая застигна и неутолимата Ения, и младежите, също като царствения лебед, вече нямаха какво повече да ѝ дадат или кажат. Всички се проснаха на или до тухленото ложе, за да си възвърнат поне частица от енергията. Но стимулацията на мушичките продължаваше със същата сила и тя триеше таза си в краката на Метелий.
– Все още чувствам божествената сила да опустошава плътта ми – промърка Ения с глас на припичаща се на слънце котка.