Той я погледва, изсмя се в лицето ѝ и стана.
Поразена, тя го видя да увива малка ленена кърпа около края на къс прът и да го топи в медно ведро заедно с още едно парче плат.
– Добре, Ения, скъпа. Отвори си краката.
Тя полегна чувствено по гръб и прибра с ръце коленете към гърдите си. Ммм... той натисна пръчката дълбоко във вагината ѝ и започна да я помпа, а това беше толкова приятно! Когато тя се канеше да свърши отново, той я повъртя и я извади. Погледна кърпата, взе няколко размазани мушички и ги постави на бялата възглавница. Още не беше свършил, направи същото и с ануса ѝ, извади още смачкани буболечки и ги сложи при другите на възглавницата. След това взе една амфора и изми цялата ѝ ерогенна зона, като я почистваше с чистата кърпа, а тя продължаваше да стене, защото нямаше престава каква е целта на заниманието.
– Сега как се чувстваш? – попита я той, докато оглеждаше остатъците от животинките по възглавницата.
– Добре – отговори тя и го погледна. – Какво гледаш?
– Божествената сила.
– Какво имаш предвид?
– Ела и виж сама.
Ения се изправи в леглото и се взря във възглавницата.
– Какво е това? – попита тя.
– Cantharidae iberianae. Никога ли не чувала за тези мухи?
– Какво...? Афродизиака ли имаш предвид? – попита тя. И се намръщи. Той се усмихна. Ения се огледа. Останалите млади мъже също се усмихваха. През мозъка ѝ премина вероятна мисъл. Метелий приближи възглавницата до лицето ѝ. Тя видя останките от буболечките и се намръщи още повече. – Къде ги намери? – попита с разтреперан глас.
– Ето тук – отвърна Метелий и я погали по чатала.
– Неее! Кой ги сложи там?
– Аз.
– Кога?
– Когато те подготвях отвън.
Ения притвори очи и си спомни какво направи Метелий тогава.
– Копеле! – изръмжа тя с омраза и отвращение. – Цезарят ще те убие, когато му кажа!
– Цезарят ми даде мушиците... и ми каза как да постъпя с теб.
– Неее! – извика тя.
– Да! Това е същата божествена сила, която той те накара да почувстваш, когато те е чукал на банкета.
– Не! Не! Не ти вярвам! – пищеше тя. – Къде е цезарят? Първите двайсетина скаути, които я любиха, преструвайки се на цезаря, се подадоха иззад завесата и се строиха в средата на стаята.
Ения погледна Метелий.
– Къде е цезарят? – процеди тя.
Един от скаутите направи стъпка напред.
– Аз съм цезарят!
Тя поклати глава. Какво беше това? Кошмар?
– Не – каза вторият скаут в редицата и пристъпи до първия. – Аз съм цезарят!
Тя отвори широко очи. Още един пристъпи напред.
– Аз съм цезарят!
– Аз съм цезарят! – обади се един русоляв младеж.
– Не... Аз съм цезарят! – заяви друг.
Ения покри ушите си с ръце, докато и останалите викаха: "Аз съм цезарят!"
– Не! Не! – пищеше тя. – Той се превърна в лебед!
Всички се засмяха. След това се появи и дресьорът, повел лебеда на каишка. Лицето му бе грейнало.
– Цезаре! – възкликна тя.
– Съжалявам, Ения. Това е моят обучен лебед, името му е Ханибал – обясни дресьорът.
Ения видя как птицата започна да кълве по заповед на дресьора си и посърна.
– Неее... – проплака тя. – Защо постъпихте така с мен?
– Ами – започна Метелий и я прегърна. – Доставихме ти великолепни оргазми, нали?
Тя го отблъсна, започна да удря и рита тези, които бяха най-близо до нея, след това избухна в сълзи.
– Копелета! Страхливци! – развика се. – Махайте се! – след това рухна на леглото и зарови лице във възглавницата. Хлипаше и ругаеше целия свят. Колко беше глупава! Как можа да се върже на такъв тъп номер! Срамота, Ения!
Метелий даде сигнал на всички да излязат. След това погали дългата ѝ лъскава коса, пръснала се край главата ѝ по възглавницата, и я зави с одеяло.
– Успокой се, Ения. Никой не знае коя си всъщност.
– Той ли ви накара да постъпите така с мен? – попита тя през сълзи. '
– Разбира се. Цезарят те преотстъпи като награда за верните си скаути и искаше да експериментирам с мухите.
Тя извърна отвратената си физиономия към него.
– Награда, а? Това ли бях аз?
– Да, и беше прекрасна.
– Махай се, проклет скаут! Иди и му разкажи колко бях възбудена от мухите, цезарите и... Зевс! – изръмжа Ения с изкривено от омраза лице. След това се хвърли обратно на възглавницата и отново избухна в сълзи.
Метелий излезе. Тя го чу да затваря вратата.
– Проклет да си, Калигула! – произнесе през зъби. – Ще си платиш прескъпо за този... експеримент. – След това се сви на леглото в ембрионална поза и заплака като дете, на което са отнели завинаги любимата играчка.