Но докато се успокои, все още чувстваше лек, ала настоятелен гъдел в слабините си. Хмм... сигурно остатъци от секретите на мушичките все още действаха, помисли си тя. Как си бе позволил Калигула да постъпи така с нея? Какво бе направила, за да провокира такова нахалство от негова страна? Не знаеше ли, че тя го гледаше като бог, а сега... Ако слуховете за тази му шега с нея се разпространят, тя ще стане посмешището на града... А и как ли ще реагира Макрон? Развод? Може би има политически мотиви зад недопустимата гавра на Калигула... Как би могла да отрече всичко? Ами тримата мъже? Те бяха много мили с нея... Е, поне те бяха искрени... Дали са все още наблизо?
Ения скочи от леглото и се огледа за туниката си. По дяволите! Сандалите ѝ бяха там, но туниката никаква не се виждаше. Къде ли я съблече Метелий? Втурна се към вратата и я отвори. О, боже! Туниката ѝ лежеше на една пейка.
16.
Късно следобед на иди през януари, след като изгледа гладиаторския подвиг на Горан в амфитеатъра на Фламиний, Друзила се върна в двореца и взе дълга вана.
Идеята да се натиска с Катег по време на частната вечеря, която ѝ предстоеше в компанията му, не я вълнуваше особено. Но мисията, която се съгласи да изпълни, за да помогне на брат си и заради сигурността на империята, беше толкова важна, че би понесла много повече от лигавщините на глупавия сенатор републиканец, за да постигне целта си.
Разбира се, мислеше си тя, щеше да се получи... ако Катег наистина беше начело в конспирацията на боните републиканци за убийството на брат ѝ; ако бе записал плана за това; ако бе скрил плана в сейфа си; ако го хванеше опиатът, който брат ѝ даде тази сутрин; ако успее да го сипе във виното му; ако заспи дълбоко; ако ключът за сейфа беше в медальона на шията му или някъде в спалнята; ако съумее да намери сейфа в кабинета му; ако изпратеният от брат ѝ скаут е в градината под прозореца на кабинета на сенатора, за да ѝ подаде торбата със свитъците и принадлежностите за писане; ако отвори сейфа; ако намери плана на заговора; ако смогне да го препише и разбере имената на конспираторите и техните роли; ако е безопасно за скаута да изчака в градината, да вземе обратно торбата със запечатания свитък и да го отнесе на Калигула; ако Катег се събуди на сутринта до нея и не заподозре нищо; ако си тръгне без проблеми от дома му и се върне, без да падне косъм от главата ѝ, в двореца. Тогава мисията ѝ би била напълно успешна! И ако това стане, тогава в историята на Рим ще настъпи обрат, и то за много по-добро! Брат ѝ със сигурност ще измисли контраплан и ще разбие гадните бони, като след това ги изтрие от лицето на земята!
Докато робинята ѝ се грижеше за прическата и грима ѝ, Друзила се засмя. Имаше толкова много ако в тайния план, който се канеше да изпълни, че възможността да промени хода на историята ѝ се струваше направо невероятна.
– Много съм притеснена, домина – каза Бризея и помогна на Друзила да влезе в невероятни черни копринени мутандоле с дантелени краища, които принцесата бе избрала заедно с други съблазнителни одежди от колекцията на Петроний Нигер.
– И защо си притеснена? – попита фриволно настроената Друзила, докато се възхищаваше на прекрасното си тяло в огледалото. – Тези мутандоле покриват доста повече от задните ми части от обикновената препаска. Между другото, предложих на Петроний да им викаме гащи. Звучи по-секси, не мислиш ли?
– Обичам чувството ви за хумор, домина – отвърна галската робиня. – Но се тревожа за безопасността ви. Сенатор Луций Катег е фанатичен враг на имперската власт и...
– Откъде знаеш това? – прекъсна я Друзила.
– С цялото ми уважение, домина, имената на десните републиканци са известни на целия град и всички знаят, че Луций Катег подготвя заговор срещу императора.
– Той просто иска да се понатиска с мен, Бризея. Няма никаква политика тук – излъга Друзила, тъй като никой не трябваше да знае истинската причина за вечерята ѝ у младия сенатор.
– Но защо се оставяте да ви подмамват в бърлогата на вълка, без да водите със себе си батавски охранители? – зачуди се изисканата робиня, докато помагаше на господарката си да надене великолепна прозирна роба от черна коприна със закачени за яката ѝ малки златни верижки, чиито долни краища бяха пришити под красивите ѝ едри гърди, като покриваха само предната им част, но оставяха зърната да стърчат между тях.
– Аз съм по-корава, отколкото предполагаш, скъпа. И като потомка на Юлиите не се страхувам от нищо – заяви Друзила, докато Бризея поставяше златни обеци на пробитите ѝ ушни миди.