– Знам... но все пак, ако ви се случи нещо, ще убия негодника със собствените си ръце – закани се робинята и загледа с възхита тоалета на високата си млада господарка. В тази роба направо спираше дъха.
– Наистина ли би рискувала живота си заради мен? – попита принцесата и я целуна леко.
– Разбира се, домина. Вие ми помогнахте да открия най-доброто от истинската си същност и аз дължа всичко това на вас – отвърна Бризея, докато дооправяше червените къдри на Друзила, които бяха прилично вдигнати, прибрани на тила ѝ и завързани със синя панделка.
– Добре, сладурче. Ще помоля Акилий Требелий да постави двама цивилни пред бърлогата на вълка.
– Благодаря ви, домина – каза гордата галска робиня и забоде златната брошка във форма на пеперуда, подарена от Катег, и поднесе устните си на своята господарка. Принцесата пристъпи и я целуна. Бризея отвърна с емоционална забрава и простена, когато Друзила разтвори туниката ѝ и я докосна между краката, като бръкна под препаската и почувства влагата на истинската ѝ природа.
– Кога смяташ да предложиш прекрасния си кунус за ново пиршество на полуделите по теб мъже? – прошепна Друзила в ухото ѝ, като потри клитора ѝ.
– О, домина, моля ви... Не ме карайте да мисля за това.
– Възбудена си, нали?
– Да, но не искам да се пристрастявам към бруталния секс.
– Защо не? Ако се пристрастиш, ще ти помогна и ще се забавлявам много, като ти връзвам китките, за да не ти позволявам да мастурбираш и да си играеш с многобройните си играчки.
– Ммм... моля ви! Ако продължавате да ми говорите така, ще се почувствам...
– Как ще се почувстваш?
– Ооо... Знаете колко бързо се възбуждам вече.
– И?... Ще свършиш ли?
– Да.
– Добре, достатъчно – каза Друзила и безмилостно оттегли ръката си от слабините ѝ. – Хайде, помогни ми с ботушите.
Принцесата седна на един стол и се загледа в Бризея, която се бе облегнала на стената, притискаше корема си с ръце и потискаше оргазма, който всеки момент щеше да получи.
– Вие сте ужасна, домина.
– Знам... Но се обзалагам, че това ти харесва, нали?
– Да... Харесвам всичко във вас.
– Добре, Бризея. Вземи сините ми ботуши и ми ги сложи на краката – нареди принцесата.
Робинята потисна емоциите си и с обичайното си достойнство взе чифт ботуши, които плътно прилепваха по глезените. Бяха с високи токчета, също от новата колекция на Петроний. Коленичи с тях пред Друзила. Принцесата протегна красивите си обезкосмени дълги крака.
– Целуни ми стъпалото, скъпа.
Бризея погъделичка с дългите си пръсти стъпалото на Друзила, след това започна да го гали с устни и да го трие по лицето и шията си.
– Това не ме унижава, домина – промълви Бризея, захапа пръстите ѝ и вдигна очи към нея.
– Знам... иначе нямаше да ти позволя да го правиш.
Бризея и Друзила продължиха да се наслаждават на фетишисткия си ритуал, робинята облизваше с огромно удоволствие не само деликатните крака на принцесата, но и ботушите ѝ, докато ѝ ги слагаше и завързваше сините връзчици около тънките ѝ глезени.
– Не е ли гениален Петроний? – каза Бризея, докато чувствено ближеше и смучеше високите токчета на ботушите на бившия си господар, създадени специално за принцесата само преди няколко дни в тон с невероятната ѝ синя роба и гащите, които Друзила бе избрала да носи на вечерята с Катег.
– О, да, той е феноменален дизайнер – съгласи се Друзила. – И хубав млад мъж също така... И ти постъпи много добре, като ме запозна с него, за да подготви новия ми гардероб.
– Всичко толкова ви отива – прошепна робинята, търкайки ботушите в лицето си. – Той ми каза, че никога няма да направи дубликати на това, което е създал за вас.
Друзила се усмихна, след това се изправи и сложи червена боя на разкошните си устни.
– Довечера ще бъдете ли палава? – попита Бризея, докато довършваше прическата ѝ.
– Аха... много палава. Ревнуваш ли?
– Не, Домина. Ще си мисля за вас.
– А ти? Ти ще бъдеш ли палава, а?
– Много палава – прошепна галската робиня, докато поглаждаше зърната на Друзила, което ги накара да изхвръкнат през златните верижки. – Ревнувате ли?
Друзила се засмя, след това се завъртя пред огледалото, за да види дали полите ѝ от мека коприна ще се вдигнат достатъчно, за да се видят черните ѝ гащички.
– Кога ще се върнете? – попита Бризея.
– Утре следобед – отвърна ослепителната деветнайсетгодишна принцеса. – Освен ако кръвожадният вълк не ме изяде жива.
– В този ви вид шансовете да го направи са много големи.