– Не се притеснявай, скъпа. Ще го въртя на пръста си.
Галската робиня поклати глава, след това постави великолепна лъскава синя наметка на голите рамене на Друзила.
– Не забравяйте да накарате Акилий да ви пази – прошепна Бризея в ухото ѝ. Друзила докосна с показалеца красивия малък нос на робинята си.
– Спокойно, Бризея... И си мисли какво ще ми направи големия лош вълк с дългия си олигавен език.
Бризея погледа как бляскавата ѝ господарка крачи щастливо из стаята и почувства, че стомахът ѝ се свива. Как бе възможно Друзила да има толкова леко сърце и да е така самоуверена? Не вижда ли опасност да легне с врага на брат си? Какви игри играеше? Хммм, помисли си Бризея, ако в тази игра е намесена и политика, може всичко за един кратък миг да стане много страшно.
Полегнала върху кадифените възглавници на носилката си, която осем роби отнасяха към дома на Катег в Карина, Друзила си мислеше за Ладиса. Вече харесваше своята снаха, любителка на коне, защото беше естествена, секси и достатъчно интелигентна, за да не се конкурира с нея.
За двайсет дни след женитбата ѝ с императора на Рим Лейди премина интересна трансформация от обичайната си бритска скованост и отвращение към римските ексцесии до радостното приемане на собствената си чувственост и инстинкти и по-широко разбиране и оценяване на римската култура. Благословията, която съпругът ѝ даде на любовта ѝ с Инцитатус, демонстрираното възхищение към прелестите ѝ, страстта, която вливаше в нея с всяка своя трескава прегръдка, възбуждащите му фантазии и насърчението му да се среща с непознати и да се наслаждава на естествените си младежки щения към други мъже със сигурност бяха причините за доброто ѝ физическо състояние, щастието и освобождаването ѝ.
И най-вече, тъй като никога не бе чувала друг мъж да одобрява сексуалните забежки на съпругата си и своите роднини от женски пол, като в същото време не спира да преследва авантюри с чужди благоверни и близки дами, Лейди научи от съпруга си, че лоялността към семейните ценности не предполага налагането на сексуален ексклузивитет – за Калигула това беше невероятно мъчение, изисквано от мъжете, за да държат жените си заключени в жестоко отрицание на собствената им виталност, за да ги експлоатират като роби на домакинството им и да изливат комплексите си върху тях.
Друзила знаеше какво се случва между брат ѝ и Лейди, защото Калигула се доверяваше на сестра си повече, отколкото на всеки друг, а Лейди споделяше с нея любовта, която я бе завладяла към великолепния ѝ съпруг и към цялото Юлиево семейство, към което сега имаше честта да принадлежи. Но тъй като Ладиса все още беше прекалено наивна и прекалено млада, за да осъзнава напълно сложността на римската история и политика, Друзила и брат ѝ решиха да дадат на бритската принцеса повече време, преди да ѝ кажат за борбата между боните и имперските владетели, и не ѝ споменаха и дума за републиканския заговор за убийството на императора.
Но по предложение на Калигула Друзила щеше да накара Катег да повярва, че Ладиса е завладяла сърцето на императора до такава степен, че вече се разпореждаше напълно в двореца и планираше заедно със съпруга си как да пратят сестрата в изгнание. Всъщност нима всеки не би се усъмнил, че властната ѝ позиция на имперска принцеса вече е застрашена от появата на императорската съпруга? Кой не би повярвал, че двете млади благороднички се мразят и че обсебеният от секса император не е станал кукла на конци в ръцете на ослепителната дъщеря на крал Тюдор?
Идеята да намекне за жестоко съперничество между нея и Лейди беше наистина майсторски удар на политическия гений на брат ѝ. Това правеше Друзила много привлекателна за конспираторите, и то не само заради красотата ѝ, но и защото имаше политическа причина да търси подкрепа, за да спаси собствената си кожа, а те можеха да я убедят да се обърне срещу брат си и да стане безценен информатор. Заслепени от самодоволство и от огромното си самочувствие, боните щяха да се опитат да я примамят в лагера си, без да имат ни най-малка представа, че вместо божествена подкрепа те всъщност вкарват Троянски кон в крепостта на републиканските си сънища.
Докато носилката ѝ се движеше с добра скорост по тесните улици на Карина, Друзила се засмя на глас... Троянски кон, а? – каза си и се погали по корема, сякаш вътре бяха Одисей и неговите гръцки воини. Нима наистина боните са толкова глупави, че да подценят интелигентността на Калигула и да пренебрегнат уроците на историята?
Като все още си мислеше за хитрия Одисей, тя погали пръстена с топаз и провери дали стои достатъчно здраво на пръста ѝ. След това премести малко лостче, което държеше кръглия камък, разгледа розовите кристали в кухината под него и се запита дали са силни колкото прочутия гръцкия герой, завладял Троя и накарал Еней да избяга в Лациум, където синът му дал начало на Юлиевия род... Е, брат ѝ каза, че такава доза ще накара Катег да заспи в рамките на четвърт час и ще го държи в безсъзнание поне пет часа. Тя започна да пресмята времето. Сега беше около три часа преди полунощ. Каквото и да бе намислил Катег да правят след вечеря, до около час преди полунощ ще е готов за дългото си пътешествие в прегръдките на Морфей, бога на сънищата.