Младият сенатор посрещна Друзила на входа на дома си, облечен в пурпурна туника без ръкави с две златни вертикални ивици, избродирани по цялата ѝ предна дължина, и златен колан на кръста. Когато тя слезе с чувствени движения от носилката, като повдигна полите си над коленете той зяпна от учудване при вида на прекрасните ѝ обезкосмени крака в невижданите сини ботуши на високи токове, които принцесата бавно спусна на земята, за да е сигурно, че ще има време добре да ги разгледа.
Изправена на високите си токчета, тя стърчеше с повече от една глава над него, но вместо да се чувства потиснат, Катег бе очевидно очарован от ръста ѝ и целуна обсипаната ѝ с пръстени ръка, заливайки я с комплименти. Тя освободи носачите и им нареди да се върнат в двореца, след това свали качулката на наметалото си.
– Изглеждаш много съблазнителен в тази красива туника без ръкави, драги – каза тя и погали косматите ръце на Катег чак до раменете, като установи, че няма верижка на шията. – Как разбра, че си падам по мъже със силни бицепси?
– Сънувам те всяка нощ откакто те срещнах на императорския банкет, така че вече доста съм опознал предпочитанията ти – отвърна сенаторът и забеляза, че златната брошка пеперуда, която ѝ бе подарил, е в косата ѝ.
– Ммм, много обещаващо... – измърка тя, приближи се до ухото му и прошепна: – Благодаря за златната пеперуда. Обожавам я.
– Аз ти благодаря, че я носеше на гладиаторските борби – прошепна и той в ухото ѝ, като докосна бързо с устни ушната ѝ мида и малката обеца, закачена на нея. Тя не пропусна да отбележи този жест и много ѝ хареса.
– Сами ли ще сме тази вечер? – попита Друзила, докато влизаше в атриума и се оглеждаше, за да провери дали Катег е изпълнил обещанието си, дадено пред Публикола Тудитаний, след като цензорът му бе съобщил условията ѝ, за да дойде на вечеря.
– Разбира се, Друзила. Целият свят потъна в океана, ние сме единствените човешки същества, останали живи на земята.
– Да си остане така до утре сутринта, става ли?
– Мога да се погрижа да остане така и цяла година, Друзила, ако ме помолиш – заяви той. Дъхът му секна от възхищение, когато ѝ помогна да си свали наметката и разкошната ѝ червена коса огря атриума и се спусна контрастно върху новата ѝ дреха. Големите ѝ твърди гърди леко помръднаха под златните верижки, а полите ѝ се завъртяха около бедрата и той успя да зърне черните ѝ гащички и да разгледа добре целите ѝ крака, които изглеждаха още по-дълги с токчетата на сините ѝ ботушки, плътно прилепнали по глезените.
Катег замръзна очарован, когато тя опря голия си гръб на една мраморна колона, вдигна ръце и погали мрамора, над главата си като едновременно с това разлюля бедра.
– Е, Катег... Какво сънува, че правиш с мен?
– Че те гледам.
– Само това? Едно птиченце ми каза, че си големият лош вълк, който ще ми се нахвърли и ще ме изяде жива.
– Не, не съм вълк, Друзила. А просто мъж, чийто ум е омагьосан от твоята личност. Нямам никаква възможност, нито намерение да развалям тази магия.
– Ела тук...
Младият сенатор се приближи до нея. С все още с вдигнати над главата ръце, тя леко разклати гърдите си и накара верижките да се разделят и да покажат щръкналите ѝ зърна.
– Все още ли си омагьосан? – попита го.
– Нямаш представа как ми въздействаш – промърмори той, без да откъсна очи от гърдите ѝ, които заради ръста ѝ се намираха точно на нивото на очите му в цялата си магнетична прелест.
– Дай ми някаква представа, за да разбера – предизвика го тя с провокативен поглед.
Той бавно постави длани на гърдите ѝ и започна да ги движи настрани, наляво и надясно, търкаляше златните верижки върху зърната ѝ и усещаше твърдостта им. Постави лицето си между тях, леко стисна връхчетата им заедно с верижките, после нежно ги гризна.
– Хубаво ми е така, Катег... Започваш да се държиш като вълка, който ми описаха.
– Не... Мога да галя тялото ти с часове... дори без да те събличам – каза той, докато хапеше и облизваше зърната ѝ и ги увиваше с верижките. – Само да си играя с теб, да те целувам навсякъде и да те дразня по всяка чувствителна част на невероятното ти тяло, да се наслаждавам на всяка малка стъпка към върховното удоволствие, но да го отлагам до границата на лудостта, като измислям изтънчени стимулации, нови думи, нови магии, нови начини да споделяме емоциите си, да увеличаваме очакванията си, да правим неща, които никога не сме правили преди, да превърнем нощта в повратна точка за нашия живот.