– Знаеш ли, Друзила... трудно ми е да се възбудя напълно.
– Ами ако ти кажа, че те обичам? – нежно попита принцесата, като знаеше, че чувствителните мъже често стигат до пълна ерекция само ако жените са търпеливи и им шепнат любовни думи.
– Много мило, но...
– Какво, Катег?
– Ти си толкова красива, Друзила... и заради това има едно нещо, което ще възбуди сетивата ми толкова силно, че ще мога да накарам цялото ти прекрасно тяло да усети заедно с мен върховното удоволствие, което заслужаваш и което искам да ти доставя.
– Какво искаш от мен, Катег? Не усещаш ли, че и аз съм готова да ти дам всичко?
– Дори и ако те помоля да?...
– Какво? – попита тя, като прехвърляше наум всички перверзии, които би могъл да желае.
– Друзила... би ли ми позволила да те обръсна между краката?
Тя зяпна. Изобщо не бе предполагала, че ще я помоли за подобно нещо.
– Не ти ли харесвам така? Толкова се гордея с естествената буйност на червените ми къдри – отвърна и поглади венериния си хълм. – Не съм отрязала и един косъм досега...
– Предполагам, скъпа. Но нямаш представа колко фантастичен и привлекателен ще стане пубисът ти, когато го обръсна и изпъкналият ти венерин хълм светне гладък и копринен, а в същото време подпален от огъня, който гори в него.
– Катег... това е най-дръзката молба, която би могъл да ми отправиш – каза Друзила, разкъсана между желанието да му угоди и да изпълни тайния си план и незнайния ефект, който обръсването може да има върху чувствата ѝ, и особено върху тези на брат ѝ и останалите ѝ любовници.
– Знам... – потвърди той, бръкна под една възглавница ѝ извади плоска кутия. – Искам да ти покажа колко много желая да се съгласиш... – и отвори кутията. Очите на Друзила се разшириха от учудване: вътре имаше огромно колие от чисто злато, обсипано с масивни скъпоценни камъни – диаманти, рубини, смарагди и черни перли.
– Великолепно е, Катег! – възкликна тя. Той го сложи на врата ѝ и я заведе пред лъснатото метално огледало, погали високото ѝ голо тяло, сграбчи и потри гъстите ѝ пубисни косми.
– Сигурно струва цяло състояние – предположи Друзила.
– Да. Принадлежало е на Клеопатра.
Е, помисли си Друзила, като си спомни смарагдовата брошка, която получи от Акилий Требелий като подарък за Деня на слънчевото рождение, бижутата на египетската царица определено прииждат към мен... Свали колието и го върна на Катег.
– Не мога да го приема, скъпи.
– О, не – простена той. – Ще съм щастлив, ако го приемеш.
– Знам – каза тя и го стисна за пениса. – Но тъй като си толкова мил с мен... ще ти позволя да ме обръснеш.
– О, Друзила... – прошепна той и я захапа за рамото. – Правиш ме най-щастливия мъж на света.
И това наистина е вярно, помисли си Друзила, която прие да се раздели със скъпоценното си окосмяване не само за да отбележи голяма политическа точка пред републиканския сенатор, но и защото беше любопитна да види дали ще изглежда толкова добре без косми, както твърдеше Катег.
Катег върна колието в кутията, помогна да Друзила да легне по гръб и дръпна една връв, която вдигна завеса зад кушетката. В голямото пространство зад нея бе вградена овална вана от черен мрамор, а стените бяха покрити с жълти сицилиански мраморни плочи.
– Охо! Доста си организиран, а? – отбеляза тя с одобрителна усмивка.
Той кимна, отвори кранчето на горния ръб на ваната и топлата вода потече по закръгленото ѝ дъно.
– Вана ли ще си взимаш? – попита тя.
– Още не – отвърна Катег и взе няколко кърпи и мраморна кутия, в която имаше два бръснача от лъскава стомана с дръжки от слонова кост – като тези, с които римляните си бръснеха брадите – и две керамични съдчета с крем за бръснене и с успокояващи кожата балсами.
– Да започнем с подмишниците.
– Добре – съгласи се тя и вдигна ръце. Той намокри и насапуниса подмишниците ѝ, след това я бръсна, докато не стана съвсем гладка на допир.
– Харесва ми – одобри тя, след като се пипна.