Звучи съвсем достоверно, помисли си Друзила. Освен това знаеше, че сенаторът няма да се откаже от молбата си.
– Мога ли да ги свалям, когато си поискам?
– Не. Дори не се и опитвай да го правиш сама – предупреди я той и взе пръстенчетата от ръцете ѝ. – Виж... – И ѝ показа какво смята да направи. – Ще разтворя халките с тези специални пинцети. Едната сферичка е неподвижна, но другата се вади. Като я махна, ще мога да промуша халката през продупчената плът.
Друзила взе отворения пръстен от ръката му и потри коничния връх, който щеше да се промуши в плътта ѝ. Забеляза, че е доста гладък и добре полиран.
– След като го вкарам в продупчената плът, ще върна сферичката на края му и ще използвам същите пинцети, за да накарам топчетата отново да се докоснат плътно. Със същите пинцети трябва да свалиш халките.
– Което означава, че трябва да се обърна към теб, ако ми се прииска да ги махна – заключи тя.
– След като усетиш въздействието им, ще ти се прииска да ги оставиш, и то завинаги... Но ако желаеш да ги свалиш, ще ти дам адреса на китайския майстор, който е разкрил само пред мен тайните на продупчването.
– Тук, в Рим?
– Да, разбира се. Всъщност в близките дни трябва да отидеш при него, за да те прегледа. Но ще трябва да се закълнеш, че няма да разкриваш името и адреса му пред никого.
Друзила се съгласи. Катег и показа трите еднакви инструмента за пробиване. Всеки един се състоеше от тънко острие, направено от чисто злато, прикрепено към малка дръжка от слонова кост, и малка коркова част, която да посрещне удара, след като острието пробие плътта.
– Май си планирал всичко още преди да дойда у вас? – попита го тя и го прегърна.
– Да... Наистина исках тази нощ да е специална.
– Харесва ми... – каза Друзила и го целуна. След това му позволи да я продупчи. Чувстваше се странно възбудена, докато намазаните с балсам златни остриета влизаха едно по едно в трите ѝ чувствителни точки. Обърна сериозно внимание на зърната ѝ. Продупчи ги през самия център на основата. Прободе кожата, покриваща клитора ѝ, като внимаваше да прекара острието близо до горния му край, но да не мине през него. След като коркът посрещна върховете на инструментите от другата страна на плътта ѝ, Катег ѝ каза, че ще остане с тях докато балсамът не излекува раничките. След това взе малък пясъчен часовник, отмерващ четвърт час и го обърна.
– Как се чувстваш? – попита той, клекнал до нея.
– Не е зле. Усещам лек гъдел отдолу... Ох!
– Точно така халките трябва да те карат да се чувстваш през цялото време.
– Ммм... Защо не вкараш пръста си в мен... и не ме потъркаш под продупченото? – простена Друзила.
Катег го направи и тя усети възбуда точно в точката, в която бе пробита плътта ѝ. Тазът ѝ затрепери и тя скоро изпита остра нужда да свърши.
– Спри... – каза той и извади пръста си. – Нека първо заздравее напълно.
– След като целият пясък изтече в часовника, тогава ли ще ми сложиш халките? – попита задъхано.
– Да – отвърна сенаторът и я погали по лицето. Целунаха се. Тя хвана пениса му, вече твърд като камък.
– Докато ме продупчваше ли се възбуди? – попита тя.
– И то много, скъпа... Самото намиране на правилните точки, през които да прокарам острието, и фактът, че ти причиних лека болка точно в тях, ме накараха да се почувствам толкова близко до теб и особената ти чувствителност, че всеки път, когато те продупчвах, през цялото ми тяло преминаваше силна вибрация.
– Това ми харесва... – каза тя и стисна ръката му.
Когато часовникът показа, че необходимото време е изтекло, той извади трите златни остриета и постави намазаните с обезболяващ балсам халкички в дупките. Прииска и се веднага да ги потърка, но Катег я предупреди, че е по-добре да изчака още четвърт час.
– Добре... Нека вдигнем тост за прекрасната ни нощ и след това да ме заведеш в спалнята си – предложи тя и седна на ръба на кушетката. Както си беше все още с ботушите с високи токове, постави краката си на масичката до дивана и започна да се пипа край халките, но без да ги докосва. Разтваряше и затваряше крака и трепереше сякаш всеки миг ще свърши.
Поразен от ефекта, който пръстенчетата имаха върху прекрасната млада принцеса, той напълни два бокала с червено вино.
– Побързай, Катег... моля те.
Увлеченият сенатор подаде на Друзила единия бокал и вдигна тост като докосна нейната чаша в ръба на своята. В същия миг тя подскочи и изпищя, сякаш я заболя там, където бе пробит клиторът ѝ. Чашата изхвърча от ръцете ѝ и се приземи на пода зад масата, а виното се разля по килима.