– Съжалявам – каза тя и се наведе. – Почувствах остра болка там, където е халката между краката ми.
– Не, не съжалявай, скъпа – отвърна ѝ Катег и остави чашата си с вино на масата. След това стана от кушетката, за да вдигне нейната. Друзила бързо отвори пръстена си с топаз и изля розовите кристали в питието му.
Когато той се надигна с нейната празна чаша, тя я взе от ръцете му и я хвана здраво.
– Хайде, напълни я – подкани го, преструвайки се, че трудно сдържа порива си да се люби с него, а всъщност потискаше притеснението си, че прави най-ключовата стъпка в мисията си.
Катег напълни чашата ѝ и отново вдигна тост за незабравимата им нощ. След това пиха вино. Когато и двете чаши бяха празни, тя го накара да я отнесе до спалнята.
Доволна от стореното и изключително възбудена от халките, проболи най-чувствителните ѝ точки, тя го накара да я люби много нежно. О, колко красива беше в неговите очи! Как спираше дъха му разкошното ѝ тяло с този великолепен избръснат пубис, украсен с халка на клитора! Колко похотливо го гледаше! Тя усещаше прекрасния гъдел и реагираше на нежността му с такава емоционална ненаситност, че той просто не можеше да се сдържи да не я люби и целува, усещаше трепета ѝ и трепереше заедно с нея. После го обзе спокойното чувство на задоволство и той се пренесе в света на сънищата, населен със стотици млади красиви голи жени, които до една приличаха на принцесата, завладяла сърцето му.
Друзила изчака опиатът да подейства напълно, свали ботушите си и се разходи на пръсти из стаята, за да намери медальона му. Откри го в най-долното чекмедже на нощното му шкафче и отиде в кабинета на сенатора, за да изпълни стъпка по стъпка замислената от Калигула мисия.
Два часа по-късно, след като откри сейфа и преписа имената, датите, местата, източниците на средства и запаси, както и задачите на участниците в републиканската конспирация срещу императора на Рим и след като върна чантата със запечатаните свитъци и принадлежностите за писане на Публий Сертик, който я чакаше отвън под прозореца на кабинета на Катег, Друзила затвори сейфа, постави обратно ключа в медальона му, а самия медальон – на мястото му, върна се в леглото и се сви до дълбоко заспалия си любовник.
Дори нямаше време да помисли за невероятните разкрития, които направи, и да се зарадва на пълния успех на начинанието си, а веднага се отпусна в прегръдките на Морфей и засънува, че три елисейски ангела промушват златни нишки в халките ѝ и я издигат нагоре и тя полита към самите небеса.
17.
– Добра работа, Сертик – каза Калигула, докато чупеше печатите на свитъка, който неговият верен шестнайсетгодишен скаут получи от Друзила през прозореца на кабинета на Катег и донесе на императора малко преди зазоряване, в края на тази съдбовна нощ на иди през януари.
– Горд съм с доверието ти, цезаре! – отвърна Публий Сертик. – Мога ли да направя още нещо за теб?
Калигула седеше зад бюрото на кабинета си. Разви свитъка и бързо го прегледа.
– Колко чака, преди да го получиш? – попита императорът, докато разглеждаше изписания с почерка на сестра му по цялата му еднометрова дължина папирус.
– Принцесата отвори прозореца около три след полунощ. Предадох ѝ чантата с принадлежностите за писане и тя ми я върна след час-два. След това веднага тръгнах към двореца.
– Провери още веднъж дали не липсва нещо от чантата – заръча Калигула, докато четеше и разсъждаваше над някои от най-интересните подробности, които сестра му бе преписала от свитъците и бележките в сейфа на Катег.
Сертик взе чантата от пода и изпразни съдържанието ѝ върху бюрото, докато императорът продължаваше да чете свитъка и привидно не реагираше. Младият скаут преброи предметите:
– Желязна преносима мастилница, три пера за писана, малка кутийка с восък, две преносими маслени лампи, четири кремъка за палене на огън, две кърпи. Нищо не липсва, цезаре.
– Добра работа, Сертик – повтори императорът, все още потънал в първоначалната преценка на информацията, доставена от Друзила за зловещия план на враговете му. Не се бе съмнявал, че сестра му ще се справи безупречно, но резултатите, които постигна, бяха зашеметяващи. – Разчитам на пълната ти дискретност, Сертик – додаде Калигула, обръщайки се към младия си агент, който не знаеше какво е съдържанието на свитъците, но можеше лесно да се досети, че принцесата не си играе на криеница в дома на един от най-изявените политически опоненти на императора.