– Бъдете сигурен в нея, цезаре! – отвърна младежът и удари с юмрук гърдите си. – Никой в цялата империя никога няма да научи от мен какво съм правил, видял или чул тази нощ, докато изпълнявах мисията, която ми поверихте.
– Как обясни на Метелий Габиний отсъствието си от празненството на Зелените снощи?
– Казах му, че трябва да отида до Реата (град на 45 километра североизточно от Рим по Виа Салария), за да по помогна на семейството ми, което ще участва в търг за някаква земя.
– Има ли някаква истина в това?
– Да, цезаре. Търгът бе насрочен от пладне до полунощ вчера и семейството ми притежава земя наблизо.
– Добре – кимна Калигула и си записа нещо на малка глинена плочка. – А сега, преди да се прибереш и да си вземеш напълно заслужена вана, можеш да ми направиш още една услуга... Познаваш ли моя приятел Ирод Агрипа?
– Не лично, но съм го виждал няколко пъти с теб, цезаре.
Калигула притисна пръстена си с печат върху малката плочка и я подаде на Публий Сертик. Скаутът я прочете.
– Написах адреса на личната му резиденция – обясни Калигула. – Иди при него, покажи му моя печат и му кажи, че имам нужда веднага да дойде при мен в двореца.
– Не е ли малко рано, цезаре?
Калигула погледна през прозореца. Небето порозовяваше от първите лъчи на зората.
– Хмм прав си – каза. След това дръпна въженце, висящо на стената зад стола му. – Вземи си топла вана тук в двореца и след това отиди при Агрипа, ясно?
На вратата почука и влезе един от батавските телохранители.
– На вашите заповеди, цезаре! – извика мъжагата с тежкия си германски акцент и застана мирно.
– Заведи този младеж в някоя баня – нареди императорът.
– Коя баня, цезаре? – попита охранителят с типичната си германска нужда от точност.
– Хмм... заведи го в банята на сестра ми – отвърна Калигула. След това се обърна ухилен към скаута. – Друзила има няколко много хубави робини, които с радост ще ти прислужват, Сертик.
Младият скаут се поклони.
– А сега върви да се забавляваш. Но искам да си при Агрипа поне три часа преди пладне.
След като Публий Сертик и батавският телохранител излязоха от стаята, Калигула мълчаливо зачете свитъка. След това излезе на терасата да погледа изгрева.
– Юпитере! Юпитере! Благодаря ти! – възкликна Калигула и вдигна ръце към небето. – Благодаря ти, че ме водиш, Юпитере Оптимус Максимус, и за властта, която си ми дал! Чувам гласа ти, велики боже! Чувам всяка твоя окуражителна дума да продължа с революционните си начинания, които толкова често си ми предлагал, докато ти се моля! Знам, че си на моя страна! Знам, че си избрал мен, Гай Цезар Германик Калигула, за да поведа всички мъже и жени на империята към по-голяма свобода! Помогни ми да предам на всички хора магическите думи, които ти си създал за доброто на вселената: СВОБОДА! СВОБОДА ЗА ВСИЧКИ! Дай ми шанс да унищожа всички спирачки на свободното изразяване на идеите, личността, мечтите, независимо дали става въпрос за роби или господари, за работата на хората или за личния им живот! Дай ми сила и ясен ум, за да превърна Римската империя в люлка на най-добрите архитекти, инженери, художници, артисти, занаятчии, лекари, готвачи, проститутки, банкери, астролози, търговци, издатели, писари, дърводелци, водопроводчици и философи на човечеството! Дай ми политическа издръжливост и железен юмрук, за да премахна всички граници, създадени от корумпирани законотворци и самозвани месии, които пречат на правото на всеки човек да си живее живота както иска и да създава каквото си иска семейство или пък да не създава! Велики боже! Нека успея да дам на всички жени възможността да се радват на вродената си чувственост с който си пожелаят мъж, с бащи и съпрузи, братя и любовници, да не се отричат никога от удоволствията на Венера! Искам да дам римско гражданство на всеки, който се закълне във вярност към императора! Хиляди различни култури, религии и обичаи да споделят велико бъдеще, Пакс Романа! Помогни на славните ни легиони да романизират света! Защити мисията ми, велики боже! Накарай всички племена по света да споделят моята визия! Закриляй ме от предатели, лъжци, клеветници и... от самодоволство! Ще се отърва от предателите, Юпитере, но ме спаси от моралистите, които не могат да видят истината и пръскат лъжи, за да получат повече власт, която да използват, за да вселят идеите си в умовете на хората! Защити моята смела, прекрасна Друзила и моята чувствена влюбена Ладиса! Благодаря ти, господарю на Олимп! Благодаря ти, Юпитере Максимус, боже на Рим!
Калигула остана известно време замръзнал в божествен екстаз, чувстваше как величието на бога и блясъкът на града под него завладяват душата му. Всяка сутрин молитвата и топлата му връзка с Юпитер удвояваха физическата му енергия и запалваха великолепни идеи в мозъка му. Да изрича на глас мислите и стремежите си и да ги отправя към великата божествена сила, за императора беше не само лична необходимост, но и най-важното упражнение за укрепване на психичните му сили и усилване на решимостта му да промени света и освободи човечеството от оковите на страха и рестриктивния морал.