Върна се на бюрото си и отново се зачете в свитъка, по-точно в частта му, която Друзила бе преписала със съкращения от бележките на Катег – интригуваща и вероятно фатална информация за Ирод Агрипа: "Ирод А. отвл. Ювена М. съпр. на героя от войн. Марк Виниций, XIII легион, MB обр. в Рим, иди, февр. Съд за ИА за прелюб. Замесв./очерняне/атака К – разруш. репут. пред армията, пр. иди, март".
Освен останалите важни данни за републиканския заговор, тези, които се отнасяха за еврейския принц, изискваха най-неотложна реакция – затова изпрати Сертик да повика Ирод Агрипа в двореца веднага. Възможно ли бе приятелят му да е отвлякъл жената на герой от войната? Коя беше тази жена Ювена М.? Отличната репутация на Калигула сред римската армия беше най-здравата основа на неговата имперска власт и всеки слух за някакво прегрешение на негов приятел със съпругата на римски воин, биещ се под знака на орлите на границата на империята, трябваше да бъде възпрян и задушен без никакво отлагане.
– Ювена, Ювена... – каза на глас Калигула. Къде бе чувал това име?... Изведнъж го свърза с Ладиса. Възможно ли е бритската му съпруга да познава жената, за която се твърдеше, че е отвлечена от най-добрия му приятел?
– Лейди все още спи, ваше величество – уведоми го Аркана, когато Калигула влезе във всекидневната на жена си. Надникна в спалнята и видя Лейди в леглото под завивките. Беше толкова красива, чиста и невинна в съня си, че сърце не му даваше да я събуди.
– Кажи ми, Аркана... – попита Калигула телохранителката на Лейди, която чистеше всекидневната. – Познаваш ли жена на име Ювена?!
– Ювена? Не. Но познавам Ювения.
Ама, разбира се! – сети се Калигула, като си спомни за учителката по история на жена си, която бе купила храма на Инцитатус и прехвърлила собствеността на неговата хазна.
– Как е пълното ѝ име? – попита Калигула.
– Ювения Мароция.
Вече нямаше съмнение... Ювена М. беше Ювения Мароция. Това не беше добра новина. Ако боните успееха да направят връзката между Ювения и Ладиса, още повече и с коня Инцитатус, опитът им да го въвлекат в интригата с Ирод Агрипа можеше да бъде доста успешен и наистина да му навреди.
– Къде е тя сега?
– Вероятно при майка си – отвърна Аркана.
– Днес ще идва ли да преподава история?
– Не мисля. Ювения подаде оставка преди няколко дни.
– Хмм, ясно... Знаеш ли адреса на майка ѝ?
– Съжалявам, ваше величество, не го знам – излъга Аркана, която реши, че е по-добре да се въздържи да дава повече информация и да остави господарката си да се оправя със съпруга си във връзка с личните си дела.
Калигула се върна в кабинета си, за да се погрижи за огромното количество документи, които неговият началник на кабинета струпваше всеки ден на бюрото му. Историята с Агрипа и Ювения обаче беше доста обезпокоителна. Но как да приеме, че най-довереният му приятел, човек с висока култура и силно развито чувство за чест и справедливост, е способен да "отвлече" жена, омъжена за римски герой от войната? Герой от войната? Това звучеше толкова странно, колкото и предполагаемото "отвличане"... Калигула препрочете отново този откъс от свитъка на сестра си.
Очевидно името на съпруга на Ювения беше Марк Виниций, центурион от Тринайсети легион. Калигула, както и всички останали римляни, много добре познаваха този легион – Гемина. Под командването на Юлий Цезар славният Тринайсети легион премина реката Рубикон в първия ден след иди на декември в година DCCIII aUc (= 703 от римския календар = 50 сл. Хр.) Този ден се помнеше като най-повратния в историята, защото сложи край на разпокъсаната и неуправляема Римска република и началото на властта на цезарите над Римската империя. Сега Гемина беше разпределен в покрайнините на Колония Агрипина под командването на Тулий Помпей Руф, един от най-добрите легати на Сервий Сулпиций Галба, но Калигула никога не бе чувал за центуриона Марк Виниций и не бе виждал никакъв доклад, в който той да се споменава като герой от войната.
По негова молба началникът на кабинета донесе досието на XIII легион. Калигула го прегледа набързо и намери името на центуриона. Зачете военната му биография. Сега беше на тридесет и една години... постъпил в армията на петнайсет години... осем месеца по-късно назначен в Гемина, разположен край Опидум Убиорум, наскоро преименуван на Колония Агрипина с указ на Калигула)... над четирийсет схватки в боеве... два пъти награждаван... повишен в центурион... след това в примус пилус (най-високото центурионско звание) на двадесет и пет години... за първи път се връща в домашен отпуск на двадесет и седем... една година по-късно пристига в Рим... Аха! Тук се жени за Ювения Мароция, октомври, XIDCCLXXXVI (11 октомври, 786 aUc = 33 г. сл. Хр.)... връща се в XIII легион... четири битки в Германия... още три медала... четири месеца отпуск в Лациум (римски регион) през DCCLXXXIX (789 aUc = 36 г. сл. Хр.), после обратно на служба в Колония Агрипина.