С убийствена усмивка двадесет и пет годишният император бързо прегледа свитъка за още подкрепящи тезата му споменавания на зловещата дата и ги намери... "иди на март I) голям. един. предава власт., унищож. батав. гард. преди полунощ. II) Вс. реп. наръгват К. III) избир. диктат. 6."
Ето го!
Калигула се изсмя. След това започна да се смее с пълно гърло и отново излезе на терасата. Постави длани на парапета, наведе глава и погледна към пръстите на ботушите си.
– Благодаря ти, Юпитере! – прошепна. – Сега знам целия им план и копелетата нямат и представа за това. Ти си невероятен, велики боже! Даваш ми два месеца пълна свобода и време да изплета собствената си паяжина и да ги уловя в нея всичките! Vae victis! (Горко на победените!) Кълна ти се, Юпитер... няма да имам милост!
Дълбокото удовлетворение на бога изпълни белите му дробове и Калигула избухна отново в смях. Цялата му стратегия за унищожаването на боните работеше! В името на същата цел женитбата му с Ладиса Тюдор беше най-решителният му ход за създаване на достоверен мотив за Друзила да изиграе ролята си на Троянски кон в лагера на врага. Знаеше, че ще паднат в този капан! Затова беше толкова въодушевен.
Привидно сключен заради външната политика и договора с краля на Британия Тюдор, бракът с дъщерята на владетеля беше част от изобретателната схема на Калигула. Младият принц, който получи абсолютна власт от Римския сенат по силата на кръвната си връзка с Юлиите и с помощта на римската армия, беше обучен да анализира всеки свой ход от всички възможни ъгли и от всяко свое действие да получава повече от една облага. Никога не би се оженил за бритската принцеса, ако тя не бе сексуално привлекателна, защото Калигула твърдо вярваше, че сексуалното привличане е добър знак от боговете. И никога не би дал на Ладиса Тюдор името си и не би я направил Лейди Калигула само за да подсили позициите си във външната политика, с която целеше да романизира света чрез здрави съюзи с чуждоземните владетели.
За да извърши замислената от него революция за освобождаване на римското общество от всички старомодни ограничения, той трябваше да нанесе решителен удар върху опасната дясна коалиция на боните републиканци, които фанатично се противопоставяха на всяка промяна – сякаш съвременното общество можеше да остане завинаги замръзнало във времето, да мъкне тиранията на няколко овластени демагози вместо да се радва на всеобщата свобода, която само един либерален лидер може да даде на народа си. Но ако реши да действа в качеството си на такъв, Калигула не би могъл пръв да нанесе фаталния удар, ако враговете му не нападнат първи. Само нагла въоръжена атака на заговорниците би му дала основание да реагира и да ги унищожи с благословията на римляните.
Затова още от самото начало Калигула обмисляше преди всичко какви евентуални облаги може да има от брака си с Ладиса Тюдор в борбата против боните. И предвиди, че може да използва бритската си съпруга, за да заложи капан на враговете си, като ги накара да повярват, че се кани да заточи Друзила, за да угоди на новата господарка на сърцето си. Като даваше вид, че балансът на силите в двореца е нарушен, той превърна сестра си в най-неустоимата стръв, с която да привлече конспираторите в мрежите си, и сега, след първите резултати, стана ясно, че политическият хазарт, който игра, си бе струвал. Вече разполагаше с истински доказателства.
Свитъкът, донесен му от Друзила, потвърждаваше, че заговорът съществува. Тъй като Калигула нарочно бе раздразнил боните с издаването на провокативни укази, даващи необичайно големи свободи на римляните, те със сигурност щяха да се противопоставят на революционното му управление, като ударят първи, както постъпиха Брут, Касий и останалите републиканци убийци с Юлий Цезар, първия либерален управник на империята. Точно това очакваше Калигула! Но тъй като вече знаеше датата на покушението, средствата и замесените хора, нямаше да влезе в засадата им като великия си предшественик на прословутите мартенски иди, а ще ги накара да паднал в неговия капан и ще отърве Рим от интригите им веднъж завинаги!
Батавският телохранител въведе чичо Клавдий в кабинета на императора, докато Калигула все още се смееше и замисляше всякакви ексцентрични забавления, с които да провокира гнева на боните през следващите два месеца и да ги накара да направят още грешки.
– Щ-щ-щастлив съм да-да те ви-видя в д-д-добро настроение, дра-дра-драги племеннико! – каза Клавдий и разсмя още повече развеселения Калигула, който го прегърна и го погледна с необичайна привързаност.