– Чудя се как учиш Агрипинила на гръцки и история с това невероятно заекване.
– Ам-м-ми, след ма-ма-малко се ус-с-спокоявам и ми се раз-раз-разбира повече.
– И как те успокоява тя, стари мръснико? Със сочно фелацио?
– Т-т-ти винаги м-м-мислиш за това, а? – подхвърли Клавдий, като умело избегна темата. – Зат-т-това ли съм т-т-тук?
– В никакъв случай, чичо. Викнах те по много важна причина.
– Д-д-добре. Обичам важ-ж-ж-ж-ни п-п-причини – заекна Клавдий, седна на един стол, взе си меденка от сребърната купа на бюрото на Калигула и я заръфа.
– Познаваш ли Тулий Помпей Руф?
– Р-р-разбира се. Той е съпруг на третата м-м-ми б-б-братовчедка. Д-д-добър воин.
– Велик воин, бих казал. Съвсем млад застава начело на славния XIII легион Гемина, разположен в Колония Агрипина под висшето. Командване на Галба.
– Р-р-радвам се, че оценяв-в-в-аш с-с-службата му.
– Всъщност реших да наградя Гемина със златен венец (висше военно отличие за служба).
– Одобрявам. М-м-момчетата т-т-там очакват н-н-нападение на х-х-хати през п-п-пролетта.
– Чичо! – възкликна приятно изненадан Калигула. – Не знаех, че си толкова добре осведомен за военните ни изпитания.
– Никакво изп-п-питание, Кал. Г-г-галба ще изяде к-к-копелетата както аз сега ям т-т-тази м-м-меденка.
– Не се и съмнявам в победата ни, чичо Клавдий. Днес ще заповядам да излеят златния венец и ще го изпратя с охрана на Галба в рамките на нундиум (римска седмица от осем дни). Но искам да си по-близо до управлението ни и да изпратиш веднага писмо до твоя приятел Руф, с което поверително да му съобщиш за високата чест, която неговият легион ще получи от Галба от името на императора.
– С рад-д-дост ще го н-н-направя, Кал.
Калигула взе предварително направените бележки и ги подаде на чичо си.
– Това са имената на четирима смели воини, които избрах за германски пръстен (изсечен с длето пръстен от дъб и мед, мечта за всички храбри римски легионери, биещи се в Германските войни).
Клавдий хвърли поглед към списъка и горната му устна леко трепна, когато прочете името на Марк Виниций. Хмм... странно, че името на тайния му полубрат, истинския баща на Агрипинила и Лесбия, също бе в него.
Калигула нямаше представа, че Клавдий е реагирал така на списъка и добави:
– Кажи на Руф да не позволява на тези воини тежък физически труд, опасни мисии и отпуски, но без да ги информира за честта, с която ще бъдат удостоени, разбира се. Трябва да е изненада!
Клавдий се съгласи. След това обсъди с Калигула някои аспекти на външната политика, най-вече реорганизацията на търговията с Британия. Предложи двама благородници да поемат имперския договор, подписан от покойния Квинт Публий Сервилий. Калигула си записа двете имена, след това любезно изведе чичо си от кабинета и го помоли да изпрати писмото до Тулий Помпей Руф по императорски куриер, който тръгваше от Рим два часа след пладне.
По пътя обратно към покоите си Клавдий се замисли над странната молба на Калигула. Защо толкова настояваше да го включи в награждаването на XIII легион със златен венец и на Марк Виниций с германски пръстен? Племенникът му разбираемо бе доста потаен за политическите си ходове, но едва ли би направил нещо без съответната причина. Въпреки че Клавдий бе законен династичен наследник на императорския престол, той очевидно не проявяваше интерес към този опасен пост и насаме бе карал вече Калигула да посочи в завещанието си по-млад наследник в случай на смъртоносна болест или внезапен нещастен случай, който би прекъснал преждевременно живота му. Миналата есен младият император се разболя тежко и остана на легло няколко месеца. Пък и възможността революционен владетел като него да загине при покушение бе не само голяма, но вероятно и самият Калигула я смяташе за съвсем реална. Клавдий знаеше, че племенникът му не би пренебрегнал такъв важен въпрос като унаследяването на трона, затова молбата му да пише на Руф под претекст, че "трябва да изглежда по-ангажиран с държавните дела", не му дойде като гръм от ясно небе. Отговорът на въпросите му обаче сигурно бе свързан с Марк Виниций.
Вероятно Калигула бе разбрал, че примус пилус на Тринайсети легион всъщност е полубрат на Друз Германик – героичния му баща, загинал, когато Кал бе само на седем години. Твърде е възможно... Чрез тристата си скаути Калигула имаше уши из цял Рим. Те бяха много повече от обикновени почитатели на конните надбягвания, представляваха превъзходно организирана група от неподкупни млади римляни, фанатично предани на младия император, докладваха му за настроенията и желанията на тълпата. Носеха му и всякаква информация, чрез която би могъл да стигне до истината за Марк Виниций.