Клавдий бе единственият брат на покойния Друз Германик и полубрат на Марк Виниций, затова не виждаше нищо нелогично в това Калигула дискретно да подготви почвата за официалното припознаване на благородния произход на Виниций от страна на патер фамилиас на Клавдиевото семейство – самия Клавдий – и след това да посочи храбрия тридесет и една годишен воин за наследник на престола. И той щеше да остане такъв, докато съпругата на Калигула не роди мъжко отроче. Освен това Клавдий знаеше за предишните награди на Марк Виниций за доблестна военна служба, а с удостояването му с германски пръстен Калигула фактически го издигаше в "Герой от войната на римската империя", идеална титла за полубрата на Друз Германик, която ще му осигури същата подкрепа от страна на римската армия, върху която се крепеше и абсолютната власт на Калигула.
Твърде вероятно е, помисли си Клавдий, неговият далновиден племенник да остави удостоения с такава висока награда получичо в неведение за произхода му и да го държи на активна служба в Тринайсети легион до края на хатската офанзива. След това да го повика в Рим за постепенно запознаване с имперската администрация. И въпреки че Клавдий би бил доста доволен неговият полубрат да получи чрез Калигула признанието, което заслужаваше, без да се налага той самият да нарушава клетвата, дадена пред баща му, трябваше да признае, че това засега бяха само хипотези, които бе разумно да запази за себе си и да не казва нито дума на Агрипинила за предположенията си.
– Тя събуди ли се? – попита Клавдий стария си прислужник, когато влезе в покоите си.
– Не знам, ваше височество. Принцесата още не ме е повикала, нито пък е търсила вас.
Клавдий бавно отвори вратата на спалнята си и погледа Агрипинила, която все още кротко спеше в голямото му легло...
Естествено, четирийсет и седем годишният принц Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик – известен още като чичо Клавдий или Клавдий Пелтека – който бе първи наследник на най-великата империя в света, си бе загубил ума от любов по невероятната си четиринайсетгодишна племенница, изключително красивата принцеса Юлия Октавия Агрипина Младата – известна още като Агрипинила, – тайната дъщеря на Марк Виниций, примус пилус на XIII легион, който скоро щеше да стане Герой от войната и вероятно новият наследник на римския императорски престол, веднага щом Клавдий обяви, че е таен син на баща му и съответно Клавдиев принц като него самия.
Предната вечер след посещението на гладиаторската битка на гота Горан в амфитеатъра на Фламиний със залепената за него Агрипинила, Клавдий се върна с нея в двореца през частния вход към неговите покои. Още докато бяха в носилката по пътя от амфитеатъра към хълма Палатин, тя демонстрира част от огромния си сексапил, като потри своите все още развиващи се гърди в лицето на получичо си. След това мина през всекидневната му и се спря пред голямото сребърно огледало в банята с намерението да направи още по-добро представление на своя роднина.
Свали прекрасната си тюркоазена роба, нагласи диамантената си тиара върху високо вдигнатата си черна коса, погледна към своя не чак толкова красив, но затова пък чаровен и аристократичен чичо, който я обливаше с любов, излъчваща се от всяка пора на кожата му. Беше се облегнал на вратата, хипнотизиран от дързостта ѝ и от стройната ѝ фигура, от елегантността, с която носеше голямата диамантена огърлица и диамантените обеци, някога принадлежали на баба му Октавия, а сега подарени от него на неустоимата му племенница. След това фокусира трескавия си поглед върху стегнатата ѝ оскъдна препаска, която преди това тя бе нарязала на тънки ивици отпред, за да се вижда по-добре издълженият ѝ венерин хълм и малкото храстче черни косми, които се провираха през цепките.
– Не си ми показвала преди тази красива нарязана препаска – каза Клавдий и облиза устни.
– Защото си оглупял от залозите си и дори не си ме докоснал цял следобед – отвърна тя с унищожителен поглед.
– О, Агри,.. Ако те бях докоснал, щях да полудея по теб.
– Ти си вече луд по мен, дърти мръснико – отговори момичето, без да го поглежда, докато подръпваше редките си косми през цепките на малката препаска и поклащаше закръглените си задни части, напълно оголени, тъй като отзад препаската ѝ бе влязла изцяло между бузите.
– На теб май ти харесва да ме подлудяваш, а? – попита Клавдий.
– Разбира се... Ела.
Той се приближи и започна да си играе с ивиците на оскъдното ѝ бельо, като преплете пръсти с нейните. Тя се обърна и го целуна страстно. Докато той се възбуждаше, двамата си шепнеха сладостни нежни думи в ушите и пред устните си.