Той си бе изгубил ума, докато вкусваше доведения до върха полов орган, но се изправи във ваната, вдигна разтворените ѝ крака към раменете и и влезе с пълна сила в нея. Тъй като вече усещаше спазмите на оргазма, които отново се засилиха, когато проникна в нея, тя искаше той незабавно да се изпразни. Заради тази неотложна нужда мяташе таза си нагоре-надолу и стенеше: "Сега, чичо! Направи го!" Клавдий обаче знаеше, че след като веднъж е влязла в спиралата на оргазъм с еякулация, всяка жена може да продължи да еякулира отново и отново, докато любовникът ѝ дразни с пръсти или с главичката на члена си най-чувствителната точка вътре във вагината ѝ, затова се наслаждаваше на акта с племенницата си по-дълго, отколкото тя очакваше. И не свърши, преди Агрипинила да осъзнае, че странната и реакция няма да престане, че тя наистина му се отдава, без да иска отдаване от него, преди да започне да се радва на трескавото им сношение с всяка фибра на младото си тяло и сред струйките, които излизаха в ритъм с новите висоти на удоволствието.
Изпълнен с енергия от силните усещания, чичо Клавдий ту влизаше в нея на бързи тласъци, които я подлудяваха, ту бавно и сластно, като я прегръщаше и целуваше с любов и се наслаждаваше на стоновете ѝ, думите ѝ, изразяващи удоволствие, като едновременно с това притискаше и хапеше подутите ѝ зърна или я караше отново да еякулира с пръсти вътре в нея, или като потриваше други чувствителни зони по тялото ѝ. Когато тя почувства, че той най-накрая се кани да свърши, бързите контракции в утробата ѝ влязоха инстинктивно в ритъм с мощните му тласъци, тя започна да вика и да хапе раменете му, сграбчи неговите движещи се задни части и ги притисна към тялото си, въртеше ханша си, за да усети по-дълбоко пениса му, който опираше в шийката на матката ѝ. И докато красивата му млада племенница правеше това импулсивно, чичо Клавдий не можеше вече да се сдържа. Нямаше мъж на света, който да успее да устои на привличането на горящия ѝ храм на Венера!
Те дишаха учестено, стенеха и се насърчаваха един друг и накрая сетивата им се сляха бурно. Той постави отворената си длан върху лицето ѝ и го притисна надолу, след това с един последен тласък свърши в нея. Агри го стискаше силно в прегръдките си, докато мощната струя сперма проникваше в отворените венчелистчета на цветето ѝ, попиващо във върха на радостта от страстта оплодителната течност на възрастния принц, който тя така искаше да бъде баща на сина ѝ.
Всъщност от деня, в който Агрипинила посети сибилата Амалтея в Кума в края на миналата година, предсказанието ѝ бе запечатано дума по дума в ума на младата принцеса:
"Ако датата на раждането ти бъде променена, след дванайсет години третият ти съпруг ще бъде император на Рим и единственият ти син също ще стане император! Но синът ти трябва да се роди преди края на идващата година!"
От този ден нататък Агрипинила мислеше само за значението на пророческите думи. Смяната на рождената ѝ дата не беше толкова належаща, най-спешната ѝ задача беше да забременее с бъдещия император на Рим! И тъй като той трябваше да се роди преди края на тази година, се налагаше доста бързо да вземе решение. Прехвърляйки имената на мъжете с достатъчно благороден произход да заченат обреченото ѝ на величие дете, Агри не намери никой достоен за нейната императорска генна мисия. Отхвърли всички от списъка, включително и годеника си Домиций Ахенобарб, който въпреки патрицианската си кръв беше прекалено помпозен и глупав за тази толкова важна задача.
След това се замисли за чичо Клавдий... Ако се съдеше по начина, по който често я зяпаше, и по спорадичните пощипвания по сладкия ѝ задник, нямаше съмнение, че той вече е привлечен от невероятната ѝ личност и след Калигула бе с най-благороден произход от всички римляни. В добавка беше много интелигентен, изключително добре образован, имаше голяма власт в школата на понтифексите и се ползваше с авторитет сред римските и александрийските историци заради безупречния си гръцки и многобройните томове за Пуническите войни и етруската история.
Страстта му към хазарта, която показваше, че е смел мъж, беше пословична. Агрипинила вече бе чела с удоволствие книгата му "Как да печелим на зарове", парадоксален трактат за отношението между късмета, и морала, пародия на Катон Цензор, неприятен човек, вече покойник от почти два века, виновен за идиотските прокламации срещу сексуално активните граждани, които все още се ценяха от боните и съставляваха сърцевината на тяхното репресивно морализаторско отношение към света. Въпреки че често се шегуваше с чичо Клавдий заради заекването, тромавата му походка и непривлекателната му външност, той беше интригуващ мъж, който вероятно криеше твърдостта на характера си и дори горещата си сексуалност.