Пристрастията на Агрипинила към Клавдий се усилиха по време на празненството, дадено десет дни след иди през януари от съсловието на конниците в чест на убития патриций Квинт Публий Сервилий. Тогава чичо Клавдий ѝ разкри тайната на нейното раждане и ѝ довери, че неговият тайнствен полубрат е неин баща. И тя реши, че Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик – или чичо Клавдий – е най-подходящ да се намеси в съдбата на Рим и да зачене бъдещия император. От този миг нататък започна да гради план за неговото съблазняване не по-късно от овулацията ѝ през януари, като не криеше много усърдно, че иска да забременее от него. От първия път, когато правиха любов в перистилиума на неговите покои, тя знаеше, че е взела правилното решение. По-възрастният Клавдиев принц беше така обсебен от нейния дързък чар, толкова възбуден от омагьосващата ѝ чувственост и толкова привлечен от младостта ѝ, стройното ѝ тяло и възможността да прави секс с племенницата си, че се превърна в прекрасен любовник.
Влюби се безумно в нея, а тя се почувства толкова горда от успеха си, че започна да изпитва към него не само безразсъдно сексуално привличане, но и жив интерес към разнообразните му обсебващи увлечения и странностите на личността му. Денонощното ѝ висене при него, тайната на това, което правеха заедно и за което никой не подозираше, се превърнаха за огнената Агрипинила в източник на пълна еуфория, подсилвана от усещането за емоционална близост, която бе развила към любвеобилния стар развратник. Затова нямаше нужда от преструвки, за да го кара да я желае и всеки път да свършва в нея, докато тя бе на върха на оргазма си – което според нея бе съществено за забременяването ѝ.
– Би ли ми отговорила на един фундаментален въпрос, умнице? – попита Клавдий, докато си почиваха на пода на банята след края на сношението.
– Какво искаш да знаеш – какъв е смисълът на живота ли?
– Хмм... И това също, предполагам.
– Тогава какво? Защо винаги те бия на зарове ли?
– Edepol! Била си ме само три пъти! – възкликна чичо Клавдий, който бе много чувствителен по въпроса за игрите на късмета.
– А, нима? Колко пълни игри сме изиграли?
– Ами... Не помня.
– Не ме карай да се смея, дъртако! Изиграхме три игри и аз направо те разгромих и трите пъти. Дори хвърлих лицето на Венера срещу твоето Куче.
– Добре, добре... да не се отклоняваме.
– Става, но не ме занимавай с педантичните си глупости, иначе може да стана опасна – предупреди го тя и го целуна по брадичката. – Ясна ли съм?
– Кристално ясна.
– Добре, питай...
Той я погледна, когато се наклони над него и се взря в блесналите му очи. Идеше му да я покрие с целувки, но преди това бе решил да зададе фундаменталния въпрос.
– Защо не се страхуваш от забременяване?
– Елементарно, чичо, елементарно. Аз съм от Юлиите, не се страхувам от нищо!
– О, я стига...
– Защо питаш? Боиш се, че можеш да станеш баща?
– Никак даже.
– Добре. Щом и аз не се боя, ти също, защо да се тревожим? Искам да свършваш в мен, защото ми харесва. И това според мен наистина е фундаментално.
– Да няма нещо общо с онова лесно нещо, което ме помоли да обещая, че ще направя за теб, първия път, когато се любихме?
– Неее... – въздъхна тя. – Ще те помоля да си изпълниш обещанието като му дойде времето, става ли? – След това! го обсипа с нежни целувки. Смяташе тази услуга да бъде промяната на рождената ѝ дата. Убедена бе, че с неговата власт лесно можеше да получи достъп до регистъра на ражданията на римските граждани в храма на Юнона Луцина и да свърши работа.
По-късно, когато трябваше взаимно да си платят облога, който и двамата изгубиха, за изхода от гладиаторското изпитание на гота Горан, Клавдий даде на прелестната си племенница прочутата голяма перла – впечатляващ розов яйцевиден бисер с диаметър пет сантиметра – и се зарадва на удоволствието, с което тя поглади невероятната скъпоценност. Обеща ѝ да поръча да я обвият в тънка златна мрежа и да я превърнат в уникално колие, направено специално за нея.
След това Агрипинила също си плати своята част от облога. Легна на леглото му и го остави да татуира на задните части малките букви А и К в сърце. Леките убождания на острата игла, с която майсторски рисуваше по кожата ѝ, възбудиха и двамата и те не се стърпяха и отново се любиха още два пъти преди той да завърши произведението си върху нея. Оглеждайки крайния резултат в сребърното огледало в спалнята му, Агрипинила осъзна, че неизтриваемият любовен знак с двата им инициала символизираше не само сливането на сърцата им, но бе и сигурно предзнаменование за новия живот, който растеше в утробата ѝ. Беше сигурна, че по време на акта, в който я накара да еякулира в банята, бе отворила портата си за най-благородното семе в Рим.