На другата сутрин, когато се върна от среща с Калигула, Клавдий гледаше през отворената врата на спалнята си своята племенница, кротко заспала в леглото му. Все още не знаеше, че любовта ѝ бе предизвикана от думите на сибилата Амалтея. Ако бе наясно с истината, щеше да изпрати огромен подарък на пророчицата от Кума, защото бе дала тласък на обстоятелствата, донесли му най-голяма радост в живота, и изобщо не му пукаше за мотивите зад привързаността на племенницата му. На кого му пукаше за мотивите, когато плътта се радваше на небесни вибрации? Би ли могъл човешкият мозък да проумее намеренията на боговете и богините на любовта?
След няколко минути Клавдий бавно затвори вратата и поръча на стария си прислужник за остане на пост пред спалнята и да чака тя да го повика. След това отиде в кабинета си, за да напише писмо до Тулий Помпей Руф, което Калигула така настояваше да предаде в ранния следобед на императорския куриер, тръгващ всеки ден от Рим в един и същ час към северната граница.
През жилите му премина странна тръпка. Докато изписваше името на Марк Виниций, почувства, че съдбата на Рим всеки момент ще се обърне от неочаквани събития, и въпреки желанието си да остане второстепенна фигура в нея му се струваше, че ще се окаже в центъра на огромна династична бъркотия. От едната страна беше Марк Виниций, все още в пълно неведение, чийто Клавдиев произход той се бе заклел пред баща си да не разкрива, освен "в случай на абсолютна необходимост". От другата страна пък се намираха тайните дъщери на Марк Виниций – Агрипинила и Лесбия, – чиято майка пък го бе помолила да не обявява пред тях самоличността на баща им, докато Агри не навърши шестнайсет години. А най-отгоре на тази мозайка бе възможността любимата му Агрипинила да забременее с негово дете. Но защо ще ѝ е да го прави? Да не бе изпаднала във властта на някаква магия, която я тласкаше да зачене Юлиево-Клавдиев принц, който някой ден да разтърси династичните основи на империята?
Ако Клавдий подозираше всички бъдещи събития, мотиви, усложнения и последствия от тези паметни иди на януари, наистина щеше да повярва, че боговете играят зарове със съдбите на всички смъртни и че смисълът на живота се състои в това да хвърлиш Куче и да се надяваш, че безсмъртните няма да хвърлят лицето на Венера върху него!
18.
– Нека позная... да не си шампион по надбягвания с колесници? – попита Ретия, една от робините на Друзила, докато изливаше топла вода върху раменете на Публий Сертик и гледаше с възхита красивото тяло на шестнайсетгодишния младеж под лъчите, процеждащи се през прозорците.
– Грешка – отвърна той, седнал в мраморната вана и наслаждаващ се на къпането, което Калигула щедро му предложи в луксозната баня на сестра му като знак на благодарност за успешното нощно пренасяне на свитъка.
– Да не си преториански кадет? – попита го друга хубавичка робиня, тъй като той бе обещал да целуне първата, която успее да познае каква е точно позицията му в императорския антураж.
– Съжалявам, сладурче – отвърна той. – Как се казваш?
– Дуния – каза тя. И се изсмя заедно с другите четири робини, които го триеха със сюнгери, натопени в изисканите сирийски есенции на Друзила.
– Да не си актьор от представленията на нашата домина? – попита третата, също мечтаеща за целувка.
– Не.
– Гладиатор? – осмели се и четвъртото момиче.
– О, я стига! Императорът няма гладиаторски отбор – изсмя се той.
– Май се сещам... – каза Дуния, докато миеше слабините му.
– Какво? – попита той, докато получаваше ерекция в ръцете ѝ.
– Ти си от Зеления ескадрон – отговори хубавото момиче.
– Ооо... – усмихна се той. – Не е точно така, но въпреки това си заслужи целувката.
Лицето на Дуния светна и тя му предложи устните си. Младият скаут я целуна, като се опита да я научи как да го прави и тя, но момичето наивно стискаше устните си плътно затворени. Той я грабна, потопи я във ваната и я погали по краката.
– Моля те! – извика тя. – Пусни ме!
– Защо? Не ме ли харесваш? – поинтересува се Сертик, бръкна под водата и разтвори късия ѝ хитон.
– Харесвам те – призна тя, но продължаваше да стиска крака. – Само че не ми е позволено да правя нищо с мъжете без разрешението на господарката.