– Какво? Искаш да гледаш как ме изнасилват ли? – попита тя без дъх и преглътна възбудено.
– Да, искам.
– Наистина ли? Кога? – простена.
– Утре... Ще те заведа в една малка ферма на мой приятел край градските стени.
– Добре – съгласи се тя тихо. – И какво ще ми направиш?
– Ще накарам много непослушни мъже да те гонят.
– Да, хубаво... но само млади, нали?
– Разбира се, млади и противни. Няма да можеш да им се измъкнеш. И когато те докопат, искам да те гледам как се съпротивляваш, докато ти разкъсват туниката и те събличат гола.
– О, да, ще се боря и ще ги ядосвам.
– Ще те наранят силно, да знаеш. Ще те вържат, ще ти сложат щипки и ще те бият с камшик. Искам да те слушам как пищиш.
– О, Публий, ще викам много – увери го тя задъхана и започна да се клати още по-бързо и да го целува. – Закълни се, че ще ме накараш да пищя!
– Заклевам се, скъпа! Те ще те изнасилят много грубо, ще ти вкарат докрай големите си пениси! И ще те притискат към земята! И ще те скъсат от чукане!
– О, харесва ми, като говориш така! Да, чукай ме! Дълбоко! Колкото можеш по-дълбоко!
– Искам да свършваш като полудяла с тези мъже! Чуваш ли ме! – изръмжа той и започна да я блъска и да извива зърната ѝ.
– Да, ще свършвам... О, толкова си силен! – прошепна Бризея, докато се търкаше в члена му.
Потънала в своите фантазии за насилие, Бризея яздеше младия си жребец сякаш принудена от мъчителите си. Пищеше, когато я щипеше и хапеше, като че ли банда полудели младежи нараняваха чувствителните ѝ връхчета. Наслаждаваше се на прегръдките му, сякаш се прегръщаше с цяла глутница животни. И свършваше, стенейки дрезгаво, много пъти, сякаш изнасилвачите и я поругаваха един след друг, трескаво пресъздавайки атавистичния ритуал, даден на смъртните хора от бог Дионисий още в зората на времето.
И когато Сертик не можеше повече да удържа копнежа, който красивата му любовница разливаше във вените му чрез емоционалното разкриване на обсебването си, той я обърна и я облада изотзад, влезе на мощни тласъци в аналното ѝ отвърстие и я подлуди от удоволствие стотици пъти по-силно, защото този път отиде докрай и се изля в тялото ѝ, довеждайки я до бурен екстаз и взривявайки сетивата ѝ, мозъка ѝ до несравнимо удовлетворение.
Колко силно се прегръщаха, когато всичко свърши! Колко искрено се целуваха! Колко благословена се почувства, когато той обеща да се върне скоро! И колко ѝ липсваше когато тръгна! Не знаеше нищо за ролята му в плановете на императора и Друзила и разчиташе на младежката му искреност. Мислеше си, че и той иска да сподели с нея емоциите, които тя копнееше да преживее заедно с него.
Час преди пладне началникът на кабинета въведе Ирод Агрипа при императора.
– Изглеждаш прекрасно, приятелю! – възкликна Калигула и прегърна красивия еврейски принц.
– Ти също, скъпи Кал! – върна комплимента Агрипа и потупа Калигула по гърба. След това стисна ръката на императора и погледна с възхищение русата му коса и високата му фигура, обвита във всекидневна пурпурна тога. – Изглеждаш сякаш цялото великолепие и слава на Рим блестят край теб!
– Може да е някакво вълшебство на моя побратим Юпитер, но най-вероятно се дължи на моя майстор на стъкла – отвърна Калигула с дружелюбна усмивка. – Не виждаш ли как искрят слънчевите лъчи през прозорците ми?
– Предпочитам да вярвам във вълшебството, Кал! Майсторите стъклари са като жените – не знаят какво правят.
– Хмм, не съм сигурен, но седни, скъпи приятелю.
Ирод Агрипа седна, извади от джоба си плочката, която Калигула му бе пратил по Публий Сертик, и я сложи на бюрото му.
– Е, какво става? Да не би да влизаме във война с партанците?
– Опитай меденките ми – покани го Калигула и посоча сребърната купа на писалището си, покрито с документи и свитъци. – Партанците могат да почакат.
Докато еврейският принц дъвчеше меденката, Калигула разви два свитъка. След като разкри, че републиканския заговор за изправянето на Ирод Агрипа пред съда и обвиняването му в прелюбодейство с Ювения в качеството ѝ на съпруга на Марк Виниций, римски герой от войната, Калигула нямаше намерение да тревожи приятеля си с лична дилема, която можеше да се разреши много по-просто и без споменаването на Ювения или републиканския заговор.
– Има сериозно недоволство в Александрия. Знаеш ли нещо за това? – попита го Калигула.
– Разбира се. Гърците от Александрия изгонили еврейските учени от библиотеката и се опитват за изхвърлят всички евреи от града.
– Точно така... – потвърди Калигула, докато четеше свитъците. – Според моите доклади вече има безредици по улиците... Омразата между двата етноса ескалира с всеки следващ ден... Пожари, разрушения, мародерства по магазините... Евреите са около една четвърт от населението на Александрия... Двайсет и седем смъртни случая само за последния месец... и т.н.