– Съвсем. Но какви са тези алхимични връзки?
– Ами според Линус алхимичните елементи са просто различни видове материя, съществуващи самостоятелно, и образуват невидимо поле, което слепя атомите един за друг. Той смята, че елементите не се нуждаят от никакви живителни сили, за да проявяват свойствата си.
– Защо? – попита Агрипа, като продължаваше да си води бележки.
– Точно тук е ключът, Агри. Как може да се твърди, че нещо, което се движи или извършва друго действие, не е пропито с живителна сила, идваща от бог или богове, според различните култури и религиозни практики?
– Значи Линус Полинус греши, така ли?
– Хмм, не съм напълно сигурен, но най-вероятно не забелязва очевидното: ако тези алхимични връзки съществуват, то точно те са живителните сили.
– Добре казано, Кал. За някои хора е трудно да видят това, което е под носа им.
Калигула взе два малки свитъка и ги подаде на Агрипа.
– Ето тук съм накарал писарите си да препишат някои от най-интересните цитати, които лично избрах от трудовете на изтъкнати учени, работили в Александрия през последния век. Някои са доста странни, други – очевидни, но всички ще ти помогнат да организираш ползотворен дебат, чиято крайна цел трябва да бъде да накараш всички да работят по отделни проекти без обичайната нетърпимост и инатливо отричане на чуждите възгледи.
– Нали това наричаш "човешка съпротива"?
– Хмм, помниш, значи... – поклати глава Калигула впечатлен от паметта на приятеля си за философските им разговори.
– Разбира се, Кал. Обичам оригиналните ти обобщения и синтезираната ти мъдрост – отвърна Агрипа. – Помня, как веднъж каза, че тъй като всички имат у себе си човешка съпротива, ако успеем да разгадаем как, защо и кога тя се проявява в умовете и поведението им, ще можем лесно да предвидим следващите им действия...
– И ще ги държим под контрол – довърши Калигула.
Агрипа се засмя. Приятелят му бе помислил за всичко, което му даваше възможност да контролира другите. Калигула също се засмя.
– Нима не трябва да опитам всичко, което е във възможностите ми?
– Ти вършиш всичко прекрасно, Кал – каза Агрипа и разви малкия свитък. – Никой друг на света не се грижи за всяка подробност като теб.
– Добре, тук имаш някои имена на учени от миналото и настоящето и цитати и теории, които можеш да използваш, за да намалиш човешката съпротива по време на дебатите. И най-вече нашият прочут Лукреций Кар, който твърди, че "нищо не може да бъде създадено от нищо". Можеш да го използваш винаги когато спорът завие към философски безсмислици.
– Да, Лукреций има голяма тежест сред учените. И това също е хубаво: "Contraria sunt complementa" (Противоположностите се допълват) – прочете Агрипа от свитъка. – Кой е Нилсус Борус, който е написал това?
– Учен от датските земи, преместил се в Александрия преди няколко години и започнал да изследва природата. Свързал се с други учени, които изучавали атомите. Един от тях, някой си Максимус Планкус, създал теория, според която светлината не е хомогенен лъч, а се състои от малки невидими частици енергия, които нарекъл кванти.
– Хм, може и да е прав. Не ти ли се е случвало да виждаш точици, когато затвориш очи срещу светлината?
– Да, виждал съм, затова тези кванти ми се струват доста логични. Още повече че великият Борус предполага, че дори вътре в атома има някакви кванти, които дават живителните сили, като се появяват в една част на атома за много кратко време, изчезват без следа и след това прескачат в друга негова част. По този начин го държат жив.
– Датчанинът нарича това квантуване – прочете Агрипа от свитъка. – Очарователно, Кал. Ако и ние можем да се квантуваме, да се появяваме тук и там и да изчезваме без следа, можем много лесно да си решим всички проблеми.
Агрипа и Калигула започнаха да движат пръсти, за да имитират квантуването, и да се смеят като деца, представяйки си как могат да се появят до някоя прекрасна недостъпна жена, да я "квантуват" и след това да изчезнат, за да правят същото с всички други жени. Пак станаха сериозни и се върнаха съм разсъжденията си върху цитатите, които биха помогнали на Агрипа да изглежда информиран за най-новите теории на александрийските учени.
– Виж този Вернерус Хайзенбергус, млад мъж от Германия, който също отишъл в Александрия – посочи Калигула. – Твърди, че не можем да говорим за атомите с обикновени думи.
– Да! Ще се позова на това, ако някой се опита да профанизира живителните сили на атомите с обикновени думи – въодушеви се Агрипа. – Хм, какъв е този принцип на неопределеност, за който говори?