– Ха-ха! Въздържанието – отвърна му Агрипа, който не можеше да устои на заразителния смях на приятеля си и вече се превиваше надве и търкаше топките си в тон с шегата му.
– Ха-ха-ха! Не... ха-ха-ха... другата дума... непо...
– Непорочност... Ха-ха-ха!
Калигула скочи на крака и се замята из стаята, като си държеше пениса през тогата, танцуваше и от очите му течаха сълзи от смях.
– Ха-ха-ха! Не... непорочност! Непорочност! Непорочност! Ще накарам Друзила да напише песен и Агрипинила да измисли танц... Не... непорочност! И на следващите игри ще накарам боните да го танцуват пред хиляда и двестата момичета от гилдията на проститутките. И ще броя колко развалени яйца ще хвърли тълпата по самодоволните им лица!
След като се посмяха и потанцуваха на воля и се пошегуваха с "големия обрат" в цялата история на човечеството, красивият еврейски принц и младият римски император избърсаха сълзите си, пиха малко вино, разредено с вода, и излязоха на терасата да подишат чист въздух и да се успокоят, като погледат прелестите на Рим.
Би ли могъл някой дори да си представи, че най-великата империя на земята би предала всичките си славни културни традиции, би гледала безучастно как всичките ѝ чудесни и бляскави богове, техните храмове и най-разкошните паметници на човечеството се изхвърлят на бунището на историята от пророците на някаква идиотска и безсмислена вяра в един-единствен наказващ бог? Кой би могъл да убеди народите на Пакс Романа да се отрекат от всичко най-хубаво в живота си в името на някаква нова религия, превръщаща се в най-страшния кошмар, какъвто дори кучи син като Катон Цензор не е сънувал и с най-гадните киселини от развален ябълков пай в дебелия си търбух? Ирод се съгласи... Никой в целия класически свят на великите богове не би могъл да си представи, че "големият обрат" на историята някога би успял... но все пак безпокойството му не изчезваше.
– Колко дълго според теб трябва да остана в Александрия? – попита Агрипа, когато станаха отново сериозни.
– Вероятно няколко месеца, но от теб зависи – отвърна Калигула. – Египет е прекрасен през зимата. Дръж се на положение, както аз бих се държал. Организирай игри, културни надпревари, дебати с всички гении на научните кръгове. Укори равините, които са изгорили книгите на Линус Полинус, но не ги превръщай в посмешище. Кажи им, че империята принадлежи отчасти и на тях. Уважи формално кристалния гроб на Александър Велики. Взирай се в лицето му и му говори така, както е правил Юлий Цезар, когато е бил там с Клеопатра. Посети пирамидите. Пътувай по Нил и остани няколко дни в храмовете в Луксор. Похвали египетските жреци. Те са събрали много велика мъдрост. Предложи им сто златни таланта от мое име, за да продължат да вършат безценната си работа. Ако можеш, върни се за малко в Рим за отбелязване на иди през март. А, и между другото, писа ли на Саломе?
– Разбира се, Кал. Пратих ѝ писмо на другия ден след императорския банкет – увери го Агрипа. – Вече минаха двайсетина дни и скоро отговорът ѝ трябва да пристигне. Ще кажа на домакина си да ти го предаде веднага щом куриерът го донесе в дома ми.
Калигула кимна. Планът му да изпрати приятеля си далеч от Рим с престижна официална задача, за да отклони обвиненията в прелюбодейство със съпругата на римски герой от войната, сполучи. Агрипа нямаше никакви подозрения относно мотивите на императора да го изпрати в Египет.
– Ще вземеш ли Ювения със себе си? – попита Калигула.
Еврейският принц го погледна в очите и се усмихна.
– Всичко знаеш, а?
– Аха... Това е част от работата ми, Агри.
Агрипа си поигра с черните къдрици на косата си. Как би могъл да тръгне от Рим без Ювения? Безусловната ѝ любов и емоциите, които предизвикваше у него, когато обладаваше гъвкавото ѝ тяло, когато споделяха мислите си, плановете и шегите си, бяха завладели напълно ума му.
– Да, ще я взема с мен – каза той с твърд глас, сякаш за да срази някакво предполагаемо възражение от страна на Калигула.
– Добре... – отвърна Калигула и освободи приятеля си от неприятното подозрение, което нямаше никакви други основания освен любовните трепети. – Предлагам ти да вземеш и Нимфиада заедно с още други конкубини, за политическа коректност. Но ми върни Пиралис. Имам нужда от астрологичните ѝ познания за предстоящите месеци. – И прегърна приятеля си. – Ще ми липсваш много.