– Знам... И ти ще ми липсваш – отвърна Агрипа.
Калигула отвори сейфа си и даде на Агрипа купчина документи, завързани с панделка.
– Това са всички документи и акредитиви за твоята мисия, включително и пълномощно за отпускане на средства от римската хазна на египетските жреци и Александрийската библиотека.
– Приготвил си всичко още преди да дойда, така ли?
– Естествено – отвърна Калигула с широка усмивка. – Тръгни утре сутринта за Остия, но не говори много за пътуването. Не казвай на никого къде отиваш и каква е целта на заминаването ти. Обясни, че се прибираш в Палестина. В Остия иди в южната част на пристанището да се срещнеш с един от доверените ми морски капитани, дребен мъж на име Тибурций Фулканелий. Той ще те чака с частната ми трирема "Златното платно", луксозен кораб за теб и свитата ти. Капитанът е уведомен, че пътуваш за Палестина, но няколко часа след началото на плаването два съда от римския флот ще се присъединят към вас, за да ви ескортират до Александрия.
– Какво да ти кажа, Кал? Винаги съм се възхищавал на вниманието ти към детайлите.
– Обичам да изпилвам операциите си. Какво друго мога да направя до утре за теб и Ювения? – попита Калигула със закачлива усмивка.
Еврейският принц поглади късата си черна брада. Калигула се усмихваше доста палаво. Дали не искаше да му предложи някоя от игричките, които разиграваше на вечеря? Не... Беше прекалено интелигентен, за да предизвиква чувствата му към Ювения. Агрипа се усмихна.
– Може ли да пропуснеш да ме каниш на вечеря заедно с нея? – попита и повдигна едната си гъста вежда.
Калигула се засмя на глас, след това го целуна прощално по двете бузи.
– Не се тревожи, Агри... Обожавам да чукам жените на враговете си, но никога любовниците на приятелите си.
– Освен ако не си го изпросят, нали? – подметна еврейският принц със съблазнителка усмивка.
– Е... нима владетелят на великата империя може да откаже на момиче, което идва при него с вдигнати поли и лъснала препаска?
И двамата се засмяха.
– Да се надяваме, че копелетата, които налагат този извратен морал, няма да се опитат някой ден да те свалят поради тази причина.
– По-добре първо да научим момичетата да си показват препаските в името на величието на империята!
– Страхотна идея, Кал! Ще накарам александрийските учени да напишат трактат по показването на препаски и ти ще го въведеш в задължителната програма на римските училища. Какво ще кажеш?
– Ще кажа, че всички учени ще се влюбят в теб, приятелю!
Първо се посмяха и се потупаха дружески по гърбовете, след това се прегърнаха и се сбогуваха, твърдо вярващи в силата на идеите им и бляскавото бъдеще на Рим. Ирод Агрипа си тръгна, а Калигула се натъжи от заминаването му и прокле боните за това.
19.
Рано същия ден на Катег му трябваше много повече от обичайното време, за да се събуди. Все още сънен, той усети опияняващия аромат на младата жена, която спеше до него. Бавно отвори очи и започна да фокусира красивата извивка на гърба ѝ.
Друзила лежеше настрани. Завивката покриваше раменете и краката ѝ, но задните ѝ части бяха привлекателно разголени. Той надвеси главата си над нейната, за да провери дали още спи.
– Толкова си красива – въздъхна едвам чуто до ухото ѝ. След това бавно размаха ръка пред очите ѝ, но без резултат. Не даваше никакви признаци, че е будна.
Въздържа се да я прегърне, както му се искаше. Изкъпа се, набързо изпи литър вода (както обикновено са правели римляните преди закуска) и вдигна бродираната си туника от пода на атриума. Водният часовник показваше, че остават два часа до пладне, очевидно прекалено ранен час за младата принцеса да стане след нощ на бурен секс и невероятни удоволствия. Катег се върна в спалнята и надяна чиста туника, след това отвори последното чекмедже на нощното си шкафче и провери медальона. Не изглеждаше да е местен и закопчалката си беше затворена. Отиде в кабинета си.
Перспективата да привлече Друзила на страната на републиканците беше много привлекателна. Тя трябваше да осъзнае, че даването на абсолютна власт в ръцете на един-единствен човек е опасно, още повече след като вече понасяше на собствен гръб последствията от неконтролируемата лична власт на императора. От изключително надежден източник младият сенатор знаеше, че Калигула драстично е променил отношението към сестра си. Сблъсъците между нея и бритската му съпруга бяха неизбежни и Друзила рискуваше да бъде заточена за нула време, само защото императорът си е паднал по новата си булка. Не знаеше ли, че на пръсти се брояха мъжете, които не биха поставили прищевките на жените, които обичат, над чувствата на сестрите си?