Катег се размечта как ще спаси заточената си любима от позора и ще се ожени за нея. Но бързо се върна към заговора за убийството, което бе насрочено за иди през март и реши, че Друзила ще му е много по-полезна като техен агент в двореца, отколкото прогонена на Липарианските острови и превърната в курва. Дори да успееше да я избави преди да стигне там, спасителната операция щеше да разстрои цялата организация на заговора, която той така прецизно бе започнал да сглобява още отпреди десет месеца, от деня на смъртта на Тиберий.
Накрая обобщи. Първо, да направи всичко възможно, за да не позволи на Калигула да заточи сестра си; и второ – да не дава никаква информация на Друзила за конспирацията. Макар със сърцето си да усещаше, че тя се влюбва в него – отразявайки неговата влюбеност в нея, – той също така бе наясно, че жените са способни внезапно да си променят настроенията.
– Не ѝ споменавай нито дума за нито един аспект от заговора – каза си Катег. След като го изрече, се почувства като предател. Не срещу империята, защото нямаше съмнения в правотата на републиканската кауза, а срещу очарователната самоуверена млада принцеса, която му позволи да ѝ обръсне пубиса и да прониже зърната и клитора ѝ с халки. Това не беше ли категорична декларация за любов? Нима тя не му предложи най-ценния трофей, който една жена можеше да поднесе на мъж? Не беше ли естествено и прекрасно да споделяш мислите и намеренията си с любимата?
Но сега... сега... сега трябваше да крие много от мислите си, за да защити начинанието и съмишлениците си, които се бяха заклели да пазят тайна също като него. Нима вече не рискуваха живота си, като заговорничеха да свалят от власт тирана? Би ли могъл да застраши живота на други хора, като прояви честност към сестрата на човека, когото те не биха се поколебали да пронижат двадесет и три пъти както техните предшественици републиканци пронизаха Юлий Цезар в сенатската зала под статуята на Помпей Велики на иди през март на 709 година след основаването на Рим?
О, какво мъчение му устройваше съдбата, за да изпита решителността му, емоциите и чувството за чест! Как можа да пренебрегне стоическите напътствия на баща си: "Никога не предпочитай нещо, което е в твоя полза, но ще те принуди да не удържиш на думата си или да загубиш самоуважението си"? О, как се разкъсваше младият сенатор между лоялността и любовта! Между честта и лъжите! Дали ще може да държи любимата си в прегръдките си, когато сърцето му прелива от страст, а мозъкът му се пръска от измамата?
– Успокой се, Катег – заповяда си и направи злобна гримаса. – Бъди мъж! Забрави за любовта! Никога повече не изричай пред нея тази безсмислена дума! Само я чукай! Използвай я като най-обикновена курва! Лъжи! Лъжи без угризения! Да... Няма да скършиш думата си, защото това, което казваш на една курва, не се брои пред клетвата, която си дал на баща си.
След като потуши вътрешния си конфликт, страстта на Катег по Друзила нахлу във вакуума и унищожи и последните остатъци от здрав разум. Той влетя в малката баня зад кушетката в трапезарията и грабна мраморната кутия с инструментите за пробождане заедно с малката ленена торбичка с космите на Друзила. Целуна торбата, потри я в лицето си и отиде в кухнята, за да направи отвара. По пладне домакинът му се върна заедно със слугите. Катег им нареди бързо да почистят къщата с изключение на спалнята му и веднага пак да си тръгнат. След това изпи отварата, взе мраморната кутия и на пръсти се върна в спалнята, като се опитваше да успокои сърцебиенето си. Друзила все още спеше. Постави кутийката на нощното си шкафче, седна и загледа жената в леглото. Не след дълго се запита:
– Защо ще чакам тази мръсница да се буди? – И се наведе над нея. Болеше... О, как го болеше сърцето, когато наричаше деветнайсетгодишната принцеса мръсница! Сякаш сблъсъкът на емоциите в душата му отекна силно в стаята, Друзила отвори очи и го видя надвесен над нея.
През ума ѝ като светкавица премина опасна мисъл. Дали не му бе зле от опиата, който пусна снощи в бокала му? Да не би да е разбрал какво е направила, след като заспа? Може би знаеше, че Троянският кон вече е нанесъл първия удар, като е отворил сейфа? Погали топазения си пръстен, който стоеше все още здраво на лявата ѝ ръка, и почувства облекчение.
– Да не ти е лошо, скъпи Катег? – попита тя, като се правеше на невинна със завидно актьорско майсторство. Забеляза, че на шията му има златна верижка, която много приличаше на тази на медальона.